Ирен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.

Здравейте приятели 💗 В тези тежки дни за всички е време малко да ви зарадваме и разведрим с нещо хубаво ;) С огромно удоволствие ви предоставяме нашият превод на финалната (за съжаление) кн. 8 "Сърцето на Атлантида" от поредицата "Воините на Посейдон" на Алиса Дей . Искаме да изкажем едно огромно БЛАГОДАРЯ за проявеното търпение от ваша страна и да ви пожелаем ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ :) ✨Анотация: Докато се разразява война между безсмъртните атланти и вампирите, един от воините на Посейдон се бори да спаси света си и жената, която обича. Никой риск не е бил по-опасен...

Яница Михалева е точното определение на думата кучка. Нагла, инатеста, наперена, с голямо самочувствие, но и красива. Въпреки, че е дъщеря на влиятелен човек в България, тя не се възползва от това, а иска сама да изгражда живота си. Докато една обикновена вечер покрай дискотеките, тя не се среща със секси охраната, която я подлудява. Севар Балов - точното определение на добро момче. Мил, без голямо его и самочувствие, добър, понякога срамежлив, грижовен и не толериращ насилието над жени. Дълго време той пази жените в клуба си да не бъдат насилвани по какъвто и да било начин. Севар обаче ще се окаже поредната плячка на Яница, която пък от своя страна страшно обича да доминира в леглото. Какво ще се случи, когато тези две противоположности се срещнат? Дали Севар ще се даде така лесно, или Яница ще успее да го излъже. Лошата съдба обаче грози един от двамата. Кой ли ще бъде той?

Дейзи Холънфорд беше най - обикновено 17 годишно момиче, но всичко се променя след пристигането ѝ в Атланта. Още от първия ѝ ден в училище започва с проблемите на новият си труден живот. #9 romance - 08.04.2018

Вина, тъга, болка, самота. Изминали са шест години от пожара, в който загива семейството на Дерек Хейл - красив, сериозен и студен на външен вид млад мъж. Затворил се в себе си и отказал се от чувствата си след загубата на първата си любов - Пейдж, Дерек изпитва угризения, страдание и вина за случилото се. Дали едно случайно появило се момиче ще промени това? Дали Дерек ще се влюби отново? Дали спонтанната поява на Хейли Маршал в необикновеното градче Бийкън Хилс е наистина случайна?

Играта на преструвки е доста проста. Правилата са лесни: усмивки в повече, сладникави думи, в които не се вярва, погледи, които прикриват инстинкта за убийство и лъжене на жълтата преса. И, разбира се, това е игра, която Лорън Клайнс разиграва заедно със Себастиан Денвър. Същият любим играч на милиони американци (и най-вече американки) и мразен от още толкова, заради таланта си и най-вече поради крахът, който преживява. Или мъжът, който по случайност се омъжи за лъжлива стриптизьорка в Лас Вегас. Историята, която ще бъде разказана, за пореден път, е създадена от съдбата. Моля, поклон пред нея. Продължение на "Нецензурирано желания" (Ще започвам да качвам глави след като завърша първата история)

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може