Лесно е да убиеш, но е трудно да живееш след това. Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш. Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показани най-слабите им страни. Загуба. Страх. Дързост. Надежда. Страст. Нов свят. Бъдещ свят, водещ до неизбежни последици. Когато нещо е направено не може да бъде върнато назад. Когато убиваш, нараняваш, насилваш, отнемаш... Бъди готов за изкупление.

Ирен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.

Тя беше стрийптизьорка с кофти минало.Всъщност,всяко момиче в Училището е с кофти минало.Той пък е учетеля по физическо,а през останалото време е един от охранителите в нейното крило.Разбира се,конфликтите са неизбежни,любовта също.Но,как един от добрите ще се влюби в една сттрийптизьорка и дали наистина е един от добрите?Дали наистина тя е лоша и мястото и е тук?Дали не дебнат неприятности зад всеки ъгъл?

- Не можеш да ме защитиш от всичко. - Мога да опитам. *Историята се превежда* All Rights Reserved to H28

Какво ако отдавна"забравен" член на семейството се завърне? Щеше ли да им разкрие най-пазените си тайни? Или отново всичко щеше да им е като в мъгла? Когато нещата се задълбочат и всичко е в ръцете им, щяха ли да издържат на напрежението? Или щяха да се откажат? Те трябваше да водят парада, не можеха да се предадат. Трябваше да бъдат каквито са. Лидери. Кое щяха да изберат да летят с тях или над тях? Нямаше връщане назад, нито за тях, нито за него. Време беше.. Хаоса настъпваше.. Продължението на Silver Arrow.

Това не е поредната история за Ангела и Дявола. Нито пък за доброто и злото. Историята им е малко по-различна. Те двамата бяха прекалено горди, за да признаят. Прекалено егоистични, за да дадът. Душите им бяха прекалено черни и играеха мръсно, а след игрите оставаше само пепел, нищо повече или по-малко. Всеки опитваше да доминира над другия, но доминанта бе един. Дните минаваха и отминаваха, а с тях и малкото човещина останала в тях. Щеше ли да продължи малката игра, която играеха или всичко щеше да приключи? Или това бе началото на самата игра.

Казват, че момичето трябва да бъде като пеперудата - красива за наблюдаване, но трудна за хващане. Аз успях да уловя най-красивата пеперуда, която съм виждал някога... Мелъди бе всичко за мен и въпреки, че я спечелих с лъжа, чувствата ми към нея бяха истински. Дали обаче тя успя да разбере това? Дали ми прости, когато научи най-страшната ми тайна? Или ме изостави съсипан и продължи живота си без мен? А може би аз бях този, който съсипа нея...

- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прошепнах, избърсвайки закапалите сълзи. - Мел, моля те не го прави! - Той направи крачка напред в опит да се приближи, но аз вдигнах ръце в защита. - Недей Хари, всичко приключи! **** Историята ще бъде редактирана скоро!

Най-ужасяващият кошмар на Арабела и Ник се сбъдна. Въпреки усилията да останат скрити заедно, големият им враг успя да ги проследи. Сега тя е в ръцете му. Но тя не се страхува за себе си. Мислите й са в старата барака при лежащият неподвижно на пода Ник. Пред очите на Ник се появява човекът, който най-малко очаква да види, човекът който си е тръгнал от живота му. Въпреки предложената помощ, Ник е твърдо решен сам и с всички сили да намери Арабела. Приключението продължава изпълнено с екшън, болка, нови герои, признания, страст и много силна любов.