"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx

Файт Скул-Или така познатото на всички ,,Роджърсън" беше училище, чиято главната цел бе да направи машини за убиване. Директора, който никога не се появяваше беше бивш уважаван агент на Тайните служби. Повечето учители бяха полицаи, а някой дори агенти. В това училище нямаше никаква милост и определно не беше за слабохарактерни деца.

Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме. Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него? Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно. Той. Беше. Моят. Преследвач.

Тя е Маделин Стайлс.Не коя да е,а дъщерята на Кейти и Хари.Тя е като бомба със закъснител,като запалена клечка кибрит,като догаряща свещ...Тя има споразомуние да бъде добро момиче през последната си година в гимназията. Той е Виктор Уатс.Не,кой да е,а учителят по история.Той е винаги ядосан,мрачен,никога не се смее и обича да раздава заповеди...Той е и неописуемо млад и привлекателен,също и мистериозен. "Доброто момиче" Маделин Стайлс ще трябва да се изправи пред най-големите си страхове(да,дори дъщерята на Кейти и Хари си има страхове)...Тя ще трябва да докаже коя е и на какво е способна.Тя ще трябва да се бори за забранената си любов,докато сенки от миналото на родителите и излизат от мрака и започват да я дебнат. Тя е обучена,но дали това е достатъчно? Тя е Маделин Стайлс и прекалено много хора желаят смъртта и.

-Как те накара да се почувстваш, когато видя залеза?-най-сетне проговори той. -Ам..незнам, щастливо?- смотолеви тя. -Ами когато слънцето се скри напълно? -Празно. -...именно. Така се почувствах и аз, когато си тръгна, без дори да ми кажеш защо. *** -Почакай за най-смешното. Не го помня, но се влюбих в него, а той се върна при кучката... Родителски контрол ;)

Тя беше стрийптизьорка с кофти минало.Всъщност,всяко момиче в Училището е с кофти минало.Той пък е учетеля по физическо,а през останалото време е един от охранителите в нейното крило.Разбира се,конфликтите са неизбежни,любовта също.Но,как един от добрите ще се влюби в една сттрийптизьорка и дали наистина е един от добрите?Дали наистина тя е лоша и мястото и е тук?Дали не дебнат неприятности зад всеки ъгъл?

- Какво ще ми кажеш за себе си? Погледнах я и се усмихнах. Не вложих никакво чувство, просто стоях и гледах с празен поглед. Чакаше да кажа нещо, но аз мълчах. - Не е ли ясно? - Може би ще искаш да конкретизираш, за да стане ясно и за мен. Отвърнах поглед от нея и се обърнах към прозореца. - Приключихме ли? - Ако това е желанието ти. - изражението й беше изключително спокойно. Отново погледнах към прозореца. Една част от мен изгаряше от желание да си тръгне и да хлопне вратата зад гърба ми. Но нещо сякаш ме натискаше на иначе удобното диванче и не ми позволяваше да се изправя. Притиснах устни една в друга и стиснах малката кутийка в ръката си. - Хубаво червило. Опитах се да запазя спокойствие и въздъхнах, но тя забеляза. - Просто грим. - повдигнах рамене. - Има ли нещо, за което би искала да поговорим? - Бих искала да си тръгна. Усмихна ми се и се изправи, а аз проследих движението й. - Ще продължим следващия път... Моментално се изправих и тръгнах към вратата без да казвам и дума. - Както винаги. Чух я да го казва преди да хлопна вратата след себе си.

Не, не вярвам това да е типичната любовна история.. или пък може би е? Но нека първо се запитаме, какво е типичната любовна история? Не, тя не е срещата на двама, които осъзнават, че съдбите им са свързани. Тя е когато две объркани души се сблъскат с несгодите на съдбите си, позволявайки им да пресекат пътищата на предопределените им събития. И тук се сблъскваме с две точно такива души - объркани и неосъзнати. Едно момче, което безразлично гледа как света минава покрай него, и едно момиче, което мисли твърде много за заобикалящия я свят. Едно момиче, което мисли твърде много за него. За момчето, от третата спирка.