Беше един обикновен ден за Дарси Смит в училище. Всъщност коя е Дарси Смит? Ами тя е главната героиня в тази книга. Тя не обича училище, мрази домашните и това означава, че не е една от децата с отлични оценки, но това не я прави глупава, красива е особено за едно момче. Но нека се върнем към историята. В този обикновен ден идва нов ученик, а след този ден идват още четирима нови ученици. Дали ще ѝ се промени напълно живота или ще си остане същия само с няколко промени ще разберете ако прочетете. *резюмето и първата глава са редактирани*

Алексия(Алекс) е на 17г. и се влюбва съвсем случайно в новия ученик на име Луис, който също е на 17г., Но всичко се разпада когато разбира.....

2034 година Ниво на развитие на Вируса:90% Заразени:80% Убити:10% Здрави:10% Излекувани:0% От 20 години ужасен Вирус витае навсякъде.Хората биват или убити от него или превърнати в чудовища ,които искат само да убиват.Човечеството е застрашено ,но в планината има спасени.Разделени на лагери, хората се опитват да оцелеят. Харолд Стайлс: Тежко минало,тежко бъдеще.Няма какво да се каже за него.Откъснат от семейството още в ранна детска възраст той се превръща в човек на когото не му пука за никого.Може би докато не среща него. Луи Томлинсън: Момче със строг баща и любяща сестра.Живота му е добър докато не убиват майка му.Всичко се преобръща сякаш сън.Работи в лабораторията опитвайки се да намери лек за Вируса.Но дали съществува?Дали ще успее да освободи света от оковите на болеста?Или точно тогава ще срещне някого ?Някого много специален който ще го нарани , но и ще преобърне света му. *Историята е писана от мен и @kaly_krasteva10.Героите са разпределени,затова всеки един от тях се изразява със своята гледна точка.*

Аментис пише, откакто се помни, но никога досега не е имала творческа криза. В търсене на изгубеното вдъхновение, тя си наема апартамент в центъра на Париж за шест месеца. Това, което не очаква обаче, е загадъчната и фриволна Чарлийн, която живее точно отсреща. И докато автохтонната парижанка с прозиращите дрехи и цигарите от твърде горчив тютюн я развежда из града и я учи на френските привички, Аментис си възвръща способността да владее пишещата машина. Но още преди да завърши книгата си, тя осъзнава, че през цялото време е писала със затворени очи. Оставена между избора дали да продължи със сладките лъжи или да изтрие всяка дума, тя се вкопчва в единствената й останала възможност - а именно да опитва, докато или разбие сърцето си и се върне в Лондон, или докато не остане завинаги във Франция, хваната в капана на опиянението от болезнената любов.

- Пейдж, ела да се запознаеш с новия наемател. - Аз съм Хари Стайлс. Приятно ми е да се запознаем. - изправи се и подаде ръката си. Не исках майка ми да си мисли, че ще бъдем приятели. - Пейдж. - отвърнах троснато. Ръката му остана да виси във въздуха. Съдбата решава да кръстоса пътищата им. Момчето с криминално минало и момичето, прикриващо болката зад маската на безчувствеността. Той не иска да се сприятелява, а тя не иска да се влюбва, защото вече знае, че разбитото сърце не е лесно поправимо. Но това няма да има значение. От тях зависи как ще пренаредят живота си и дали са готови да направят жертви, за да останат повече от врагове... •Историята съдържа вулгарен език и описани еротични сцени ~cover by: VeronicaKeen~

- Какво ще ми кажеш за себе си? Погледнах я и се усмихнах. Не вложих никакво чувство, просто стоях и гледах с празен поглед. Чакаше да кажа нещо, но аз мълчах. - Не е ли ясно? - Може би ще искаш да конкретизираш, за да стане ясно и за мен. Отвърнах поглед от нея и се обърнах към прозореца. - Приключихме ли? - Ако това е желанието ти. - изражението й беше изключително спокойно. Отново погледнах към прозореца. Една част от мен изгаряше от желание да си тръгне и да хлопне вратата зад гърба ми. Но нещо сякаш ме натискаше на иначе удобното диванче и не ми позволяваше да се изправя. Притиснах устни една в друга и стиснах малката кутийка в ръката си. - Хубаво червило. Опитах се да запазя спокойствие и въздъхнах, но тя забеляза. - Просто грим. - повдигнах рамене. - Има ли нещо, за което би искала да поговорим? - Бих искала да си тръгна. Усмихна ми се и се изправи, а аз проследих движението й. - Ще продължим следващия път... Моментално се изправих и тръгнах към вратата без да казвам и дума. - Както винаги. Чух я да го казва преди да хлопна вратата след себе си.

- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща главата си безучастно. Неспособен е да отдели погледа си от устните ми. - Не, Хари. - казва. - Ти спаси моят. След внезапната смърт на сестра си- Джема, той открива себе си на най-високата сграда в Ню Йорк. Той, майка му и ужасният доведен баща живеят там последните години. Мъчението, предизвикано от неговата депресия и скорошната загуба карат Хари да избяга от дома си. Плановете му включват самоубийство, но когато застава на ръба на покрива, синеоко момче го спасява. Луи Томлинсън. Хари тогава отказва да се върне у дома, затова Луи го приютява. Нека просто кажа, че не отнема много време на Хари да се влюби в непознатия, с когото дели апартамента му. Как Хари може да знае, че това момче не само ще спаси живота му, но и ще го промени завинаги? „Всичко, което трябва да направите е да оцелеете."

В очите на съучениците си Хари Стайлс е типичният аутсайдер- необщителен, неуверен и стеснителен. Благодарение на известния и скандален роман на баща си той е принуден да напусне родното място и да се премести в по-голям град в Англия, където да продължи образованието си и да осъществи една от големите си мечти- това да бъде самостоятелен. В живота не всичко се случва както сме го запланували. Влизайки в новия колеж Хари е посрещнат от неодобрението на съучениците си и омразата на най-известното момче там- Луи Томлинсън. Той се превръща в най-големият кошмар на Стайлс, тъй като е свикнал да притежава всичко, което поиска, но дали Хари ще се превърне в неговата следваща цел, или ще остане просто момчето, с чиито чувства е искал да се забавлява? Какво се случва, когато две противоположности се сблъскат? Какво се случва обаче, когато разбереш, че зад стените, които някой се е опитал да изгради се крие същия човек като теб, но с различна външност? „Ако не можеш да гледаш откъм светлата страна, тогава аз ще стоя с теб в мрака."

- Позволи ми да пресъздам всичко, което виждам. - казах и се вгледах в красивия нюанс на очите му. - И какво виждаш, Лу? - Следващият си шедьовър. "Изкуството говори, когато думите не могат да бъдат обяснени."

Когато си в колеж и имаш две цели (да си вземеш дипломата и да изпиеш най-много питиета на петъчния купон), сънят не е опция и нещо като "съдбовна нощ" няма. Ето защо когато Ашли Поуел среща Хари Стайлс в онова твърде познато състояние на поето прилично количество алкохол в огромната къща на братството, забавлението им не значи нищо. Само след още няколко изконсумирани добре нощи обаче наситените им емоции ще ги хвърлят в един нов свят, където превратната точка в живота им ще настъпи. Самоубийствените скорости, с които карат, ще са нищо пред тази, с която ще ги сполети потрепването. Когато омразата към един човек може да те изблъска в леглото му, а от там кой знае къде още. В този фенфикшън се използват само външният вид и имената (само това на Хари Стайлс) и той няма общо с реалността.