Хей хора това е първата ми история силно се надявам да ви хареса :))

❤

- Хах помниш ли когато ти писах случайно мислейки ,че си Майкъл? -Дам?-И когато спорех с теб,че си Майкъл?-Да ,да всичко помня!-И знаеш ли?-Какво?-Никога не бих искал да върна времето назад,защото заради моята грешка сега те имам.

Едно обикновено момиче с едни обикновени приятели и обикновено семейство... но с едно необикновено момче. И по-точно - Люк Хемингс. Красивия, русокос, синеок красавец, бивш съученик на Ана, тормозен за това, колко е грозен и пълен... но една среща... това е всичко, от което се нуждаят двамата тийнейджъри, за да се породи една силна, но неусеществима връзка. Ще изберат ли лесния път на раздялата или ще се спуснат в дълги и рисковани романтични преживявания?

-Аш, наистина я харесвам. -Люк каза и дръпна от цигарата си. -Не мога да си я избия от главата. -Люк, не я харесваш. -въздъхна Аш. -Ти не харесваш никой. -Преди да я среща не харесвах никой, но сегаа.....сега е различно. -момчето с русата коса заби поглед в земята. -Сега харесвам нея.

Вайълет Томпсън е обикновено седемнайсет годишно момиче, с дълга руса коса, перфектно тяло и красиви, тъмни кафеви очи. Тя е мечта за всяко момче и повод за завист от всяко момиче. Но не всичко е идеално при нея. Родителите и' са разведени и живее с майка си, втория и' баща и доведената и' осемнайсет годишна сестра Сара в Пърт, Австралия. Вайълет не може да я търпи. Майка и' коренно се променя след развода. Вече не се интересува от нищо, дори и от Вайълет. Затова решава да посети баща си в Сидни, Австралия , но майка и' не и' разрешава да отиде сама. Затова трябва да вземе и Сара. Сара се съгласява единствено, защото знае че любимата и' група ще свири в града. Но какво ли се случва, когато отидат на концерта и Вайълет изпада в краткотрайна амнезия, поради силният удар с врата в главата и' от самия Люк Хемингс?

Аз съм Оливия Паркър, но ми казват Лив. Заедно с моята най-добра приятелка Кристина (казват й Кат) сме ученички в танцовата академия " North Shore Dance Academy " в Сидни. Когато бях на 14 години се обсебих по бандата 5 Seconds Of Summer, не ми излизат от главата, постоянно мисля и говоря за тях. Те са моите идоли... Въпреки, че от 2 години съм в родният им град - Сидни, нито един път не съм ги срещнала... Но един ден бяхме поканени на парти и тогава ми се случи най-хубавото нещо в живота....

Всичко започна един вторник. Първият вторник на октомври беше специален. Денят, в който оставих безопасността, комфорта и всичкия този "щастлив живот", който имах докато живеех в Южна Африка. И вместо това, аз се преместих в Америка и започнах моя първи ден в училище. Сега най-вероятно си мислите, че училището не е толкова лошо или страшно. Да, за вас може да е така, но за човек като мен, който е учил вкъщи през целия си живот, е страшно. Тухлената сграда, която седеше пред мен, със странно облечени момчета и момичета, влизайки и излизайки, хвърляйки ми по някой поглед с отвращение, беше един вид...кошмар. Но все пак това е моето "продължавам напред". И мисля, че е време да се представя. Казвам се Аштън Ъруин и съм на осемнадесет. До днес всичко си беше добре с обучението ми вкъщи, но както се изразих, днес е денят, в който трябва да кажа "Довиждане Африка и здравей училище". ИСТОРИЯТА Е ПРЕВОД! АВТОРЪТ Е @hemmofanatic!