'Мозъкът и сърцето са само тленни останки, смъртта води до преоткриване на разума, но не винаги и на душата. Човек чувства, докато е жив, после само усеща.'

Герои: -Памела: среден ръст, дълга светло кестенява коса, зелени очи. - Чаньол(ЕХО)(вече знаете как изглежда): висок, романтичен, забавен, позитивен, новото момче в училище. - Ан: една от най-добрите приятелки на Пам, среден ръст, тъмна, не чак толкова дълга коса, кафяво-пътри очи. - Бети: другата най-добра приятелка на Пам, дълга, много гъста кестенява коса, кафяво-зелени очи, малко по-висока от Пам и Ан, секси тяло - Лизи: другата най-добра приятелка на Пам(четирите вървят в комплект)къса, светло кестенява-почти руса коса, тъмни очи, по- висока от Бети, Ан и Пам Памела среща едно момче в училище и го харесва. Започват да излизат и извън него и постепенно се влюбват истински един в друг. Момчето е Чаньол и се е преместил в нейната държава. По едно време приятелите му също идват. Случват се някои неща.. Прочете го, надявам се да ви хареса

Leo is an ordinary guy who lived most of his life in Italy. With his parents divorced and living in different countries, he travels a lot. But when his mother offers him a once in a life time chance to switch it up and live with her in America, he takes it without hesitation. Now his new life, new home and new family are all waiting for him and the last thing he expects is falling in love with someone he isn't supposed to fall for. Then suddenly everything isn't so ordinary.

В живота си човек има само една истинска любов, която не се забравя и дори след години ти навява сладки спомени. Аз мисля, че всеки трябва да изпита чувството да си влюбен, рано или късно. Но в цялото това търсене, аз самата не забелязвах хората около мен, които ме обичаха. За това съжалявах по-късно. Защото, когато намерих любовта си, всичко около мен изчезна. Враговете ми нямаха значение. Нито те, нито предишният ми скучен живот. Имах него и това ми бе достатъчно.

"Приемни родители. Кое изоставено дете не би искало това? Аз го исках, преди мечтата ми да се сбъдне. Когато ме завлякоха в къща с трима мъже и две жени, крехкото щастие, което бях успяла да запазя, се разруши. Нови братя и сестри, нови родители, нови приятели, нов живот. Преди давах всичко, за да имам семейство, сега давам това всичко, за да се върна в сиропиталището и никога да не видя тези хора отново. Хубавият сън, когато ме осиновиха, се оказа кошмар, който искам да забравя."-169 стр. 'Дневникът на Дакота'

(На Ваня, която ме вдъхнови да го напиша)

Това е историята на Елизабет - едно 17 годишно момиче, отраснало в сиропиталище, чийто живот коренно се променя след осиновяването и. Искате да узнаете какво се случва с нея? Продължавайте да четете...