"Yaralı tavşan ne bırakır ki ardında kan izinden başka?" - Ahmet Oktay Namı adından önce gelir Celal'in, Cellat derler ona. Yıllardır babadan gördüğü, bildiği işi yapardı. Yaparken de raconuna göre yapardı. Bir zamanlar hayatında önem verdiği bir kızı vardı. Gerisi vız gelir tırıs giderdi. O da şans eseri hayatına girmişti. Kollarına verdiklerinde daha minicikti Berşan. Koca koca adamları bir bakışıyla muma çeviren Celal kollarındaki minicik yavruyu o gün hiç susturamamıştı. "Olmaz olaydı ya neyse..." derdi Celal. Kız çocuğu demek başa bela demekti. Yıllar geçti Celal daha da iyi anladı başına nasıl bir bela aldığını. Bilirdi ki onun âleminde kızını rahat bırakmazlar. İlk yıllar diken üstünde geçirdi hayatını sonra da çareyi kızını kendinden uzaklaştırmakta buldu. Kapattı kızını bir kuleye, tıpkı masallardaki gibi... Aklınca kızını yıllarca bu şekilde korudu. Yanına ne kendi gitti ne de başkasının gitmesine müsaade etti. Bir bakıcı tuttu bir de muallim. "Yediği önünde yemediği arkasında daha ne ister bir evlat?" dedi kızını düşünmeden işine baktı. Yıllar geçti. Berşan Aypare Bestenigar büyüdü. Güzelliği dillere destan olacak genç bir kız oldu. Dünyalar güzeliydi. Mutsuz bir prenses gibi yıllarca bir kulede yaşadı. Güzelliği başına bela olacağından habersiz bir gece kuleden kaçtı bu prenses... Bu yolda ona kim eşlik edecekti; hayatının aşkı olacak bir prens mi yoksa babasının baş düşmanı bir cadı mı? Dahası babasının tuttuğu bir avcıyla mı tanışacaktı düşünmedi bile. On sekiz yaşına kadar tıpkı masallardaki gibiydi hayatı. Prenseslerin olduğu masallar illa mutlu sonla biterdi. Peki, Cellatın Kızı'nın masalı nasıl bitecekti? !!! Tiktok Cellat ile alakası yok.!!!! UYARI: Hikaye içerisinde argo ve erotik sahne bulunacaktır. Rahatsız olacaklar okumasın. +16

@ notharrystyles: Здравейте, приятели дайрекшънъри! Някой да иска да се запознаем? @ abbymiller: @ notharrystyles ще ми бъде много приятно да се запозная с теб! Чувствай се свободен да ми пишеш, когато пожелаеш^^ ********* История, в която Хари Стайлс се представя за обикновен фен на собствената си банда и заблуждава едно не чак толкова обикновено, живеещо в собствен свят момиче.

Лесно е да убиеш, но е трудно да живееш след това. Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш. Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показани най-слабите им страни. Загуба. Страх. Дързост. Надежда. Страст. Нов свят. Бъдещ свят, водещ до неизбежни последици. Когато нещо е направено не може да бъде върнато назад. Когато убиваш, нараняваш, насилваш, отнемаш... Бъди готов за изкупление.

- Той ли? Мога да кажа,че беше най-прекрасното същество на тази планета. Срещнахме се преди знам ли, 2 години? Той бе груб,арогантен,буен, но в същото време нежен и чувствителен. Имах честта да бъда ,,госпожа Стайлс" за една вечер. Но всичко се промени. Сега той ме мисли за мъртва, но така е по-добре. Мислеше ме. Надявам се, да намери щастието. "Смъртта" ми не беше случайна.Спирачките ми бяха прецакани. Случайност? Не мисля.Нищо не е случайно. Сега..той е с друга,по дяволите,той чака дете! Не мога вече,Раян. Не мога! Когато съм до него,се чувствам толкова малка.-отворих очи-Липсва ми,повече от всичко друго. Той няма да е мой. Беше. Но,беше. Искам,колкото и да искам да го върна ,не мога. Пожелавам му много щастие със семейството му.-сълзите напираха,нямах сили да ги спра. Удар под кръста,слабото място. -Хоуп Мартин,Джил Грийн.

-Ще умреш нали знаеш?-думите му ме накараха да спра -Пределно ясно ми е, въпросът е колко от вас ще повлека с мен в ада.-усмихнах се 18 годишната Хоуп Мартин, живее 5 години в дом за деца,след като става пълнолетна тя решава да отмъсти за баща си. Превръща се неоспорван наркобос,влюбва се и това е една от най-лошите и грешки.

Когато Холанд, Кристал и майка им се местят в Лос Анджелис, никоя от тях не е мислила, че животът им ще стане по-добър. Баща им ги изоставя още като малки, а Майка им Натали трябва да се справя сама в тяхното отглеждане. Местят се, за да забравят мъките и лошите дни в Лондон. Холанд забравя за старите си приятели и започва нов живот, в ново училище, нов град, нови приятели, нова любов. Дали ще успее да задържи любовта, когато едно момиче застава между тях к дори се опитва да убие Холанд?

Това е история на двама души , които не могат да бъдат разделени дори от смъртта . Приятелите им умряха , за да могат да бъдат заедно . - Хари , какво става с нас ? - Не знам Хоуп , не знам . - Зейн , Луи ,Лиам и Найл умряха , заради нас . Не може ли да имаме обикновен живот . - Ние не сме обикновени Хоуп . - каза Хари и прегърна момичето . Заедно се загледах към морето срещу тях . И беше истина те не бяха и не са все още обикновени !

Моника Пейн, едно добро и невинно момиче и Хари Стайлс едно лошо момче. Дали Хари ще се промени в името на любовта си, и двамата ще признаят чувствата си или съдбата ще им изиграе лоша шега?

Събитията се развиват в Англия, страна която е известна с състезания. Играта разполага с две звезди Хари Стайлс- млад,привлекателен идиот и Бен Маршал опасно безмилостен, "мафиот" споровете се превръщат кръвен конфликт, когато Маршал вреди на семейството на Хари. Хари е готов на всичко, за да унищожи Бен. Той няма да се откаже, но всичко се променя когато Хари открива, че е влюбен в Катерина, сестрата на врага му. Нека да видим какво ще стане....

-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен. - Недей. - отдръпнах се. - Не вярвам и на една твоя дума. - Не е вярно. Ако не ми вярваше, сега нямаше да сме тук. Ти нямаше да си тук! - извика той. Погледнах го в очите. Беше прав, но вече жертвах прекалено много. - Съжалявам. - прошепнах. - Не мога да ти помогна, Хари. Не и този път. - прошепнах и му обърнах гръб. Понякога животът ни предизвиква на крайности. Понякога помагаме на хора, на които не трябва. Понякога боли. А понякога.. просто се правим, че не ни пука. Правим се на студенокръвни животни и се опитваме да мразим тези, които обичаме. Правим грешки, за които съжаляваме. А понякога не правим нищо, за да загубим всичко. Обичах го, по дяволите, обичах го, но не можех да му помогна. Не и този път.. Благодаря за страхотната корица на @raq_ruskova05 💜💜💜