✡ Резюме: Когато в нощта на ужаса се сблъскаш с кошмар, ще има ли кой да ти помогне? Ще преодолееш ли страховете си? Мистериозната женска фигура ще се появи ли отново? Или тя ще се окаже поредният изпепеляващ сън? ✡ Категория: (♂/♀) ✡ Жанр: Мистерия/Романтика ✡ Герои: Хари Стайлс и Руби Даниелс ✡ Предупреждение: Интимни моменти и нецензурирани думи

Казват, че момичето трябва да бъде като пеперудата - красива за наблюдаване, но трудна за хващане. Аз успях да уловя най-красивата пеперуда, която съм виждал някога... Мелъди бе всичко за мен и въпреки, че я спечелих с лъжа, чувствата ми към нея бяха истински. Дали обаче тя успя да разбере това? Дали ми прости, когато научи най-страшната ми тайна? Или ме изостави съсипан и продължи живота си без мен? А може би аз бях този, който съсипа нея...

- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прошепнах, избърсвайки закапалите сълзи. - Мел, моля те не го прави! - Той направи крачка напред в опит да се приближи, но аз вдигнах ръце в защита. - Недей Хари, всичко приключи! **** Историята ще бъде редактирана скоро!

Ирен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.

Аутсайдер. Анди Биерсак е 18 годишно момче учещо в нормална гимназия и подлагано на всекидневни подигравки. Той няма хаплив език и често позволява да го мачкат. Затворен е в себе си. Не е популярен сред останалите си съученици. Води съвсем нормален живот, докато не се появи тя...

- Не можеш да ме защитиш от всичко. - Мога да опитам. *Историята се превежда* All Rights Reserved to H28

-Забавано е как всички момичета си мечтаят за перфектния принц - тихо се изкикоти красавицата, след което поднесе цигарата стисната между пръстите й към плътните й устни - Искат перфектни устни, перфекстно тяло, красиво лице... - момичето по чието лице отдавана бяха спряли да текът сълзите, оставяйки следи от спиралата й, щеше да продължи да изброява, но беше прекъсната от Хари. - А ти какво искаш? - Аз, ли? - за момент пламък присветна в сините й очи и малка мазна усмивка се изписа върху устните й - Аз искам някой да е груб с мен. Да ме мрази с цялото си съществуване - дим излезе измежду устните й за последен път преди да хвърли цигарата на земята и да я стъпче, заключвайки поглед с Хари - И в същото време да ме чука силно когато и където си поиска без да го е грижа дали ще имам синини на другия ден.

~Завършена~ Резюме: Флора Андерсън(Уилсън)- срамежливо, красиво и добро момиче, невинно и чисто като ангел. Но какво ще се случи с живота й когато се появи ТОЙ? Лидерът на ганстерската банда, лошият, безмилостният, с тъмно минало човек, мислещ само и единствено за себе си и личната си изгода- Хари Стайлс. Ще успее ли той да постигне целта, която си е поставил- да получи поредната играчка в ръцете си или ще се обърнат обстоятелствата в неочаквана за него посока? Какви ще бъдат последствията? И как ще свърши тази негова игра?... #1 in драма 15/04/2019 #2 in драма 28/03/2019 *** (!) Героите не носят подобия на реални лица по нищо друго, освен по външен вид. Please don't steal my ideas from this book! Be honest! All Rights Reserved ©

Изведнъж наруших досадната тишина. - За Бога, Хари, какво направихме?! - попитах с нотка притеснение в гласа си. - Секс. - засмя се той. На него не му пукаше за това, но аз се чувствах меко казано ужасно. - По дяволите. - казах ядосано на себе си, ставайки от леглото, което всъщност ми беше удобно, но не. Не можех да оставам нито секунда повече тук. Започнах да събирам дрехите си от пода, след което започнах да ги нахлузвам върху голото ми тяло. - Къде отиваш? - попита той. - Това беше грешка. Забрави го, моля те. И нека си остане между нас. - изрекох, след което затръшнах входната врата, оставяйки къдрокосото момче без думи.

Момичето седна на мекото легло и една самотна сълза се спусна по бузата и и падна върху постеления бял чаршаф, на който вече се беше образувало малко, мокро петънце. -Защо?-попита шепнейки тя.-Защо светът е толкова жесток? -Живота е кучка.Научи се да я чукаш, преди тя да е пречукала теб.-каза къдрокосия. -Това е тъпотия, Хари.-каза тя, като леко се засмя и подсмъркна. -Из, самата истина е.-каза той като затвори очи и събра вежди. -Направихме голяма грешка.-дълбока въздишка се изтръгна от устните и. - Никога не е късно да постъпиш правилно.