Здравейте, аз съм Октавия. Преди година светът живееше в хармония, докато не настана война. Сега великите сили събират тийнейджъри-спортисти по целия свят. Вчера дойдоха в дома ми. Отговарях на всички изисквания и поискаха да ме вземат. Аз се съпротивлявах, защото не исках да убивам и да се боря, но предложиха да заведат семейството ми на безопасно място. Сега пътувам с влак до тайната подземна станция.

Ирен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.

Мило дневниче, днес стана нещо ужасно. Бях на къмпинг, който беше скучен , а и скъсах с гаджето си , защото видях да целува друго МОМИЧЕ. Майка ми и баща ми идваха да ме вземат. На връщане минахме от един странен мост. Беше един сутринта. Някой се изпречи на средата на пътя и паднахме в една река. Събудих се на едно много неудобно легло. Леля ми и малкия ми брат ме гледаха със сълзи в очите. ..3 седмици по-късно.. Разбрах , че майка ми и баща ми са загинали в онази катастрофа. .. Чуствам се ужасно , а и виновно. Те загинаха заради мен... :'( Малкият ми брат Дани се тъпче с хапчета , а и ни гледа леля Джен. 3 Месеца* по - късно Вече е първият учебен ден и всички ме питат ''Как си?!'',''Добре ли си?!'' А аз ги лъжа в очите, че съм добре.. Срещнах се с воите най-добри приятелки:Катлин и Ребека. Ребека има голямо самочуствие, а Катлин е по-свита. Видях едно момче е само гърбът му, но и той е много СЕКСИ.