Здравейте. Казвам се Jeon Jungkook. На 18 години съм от Пусан. Заради училището трябваше да се преместя. За това сега живея в Сеул. Бях доста заможно момче. Не бях лишен от нищо. Бях доста популярен и в училище. Всички се страхуваха от мен. Не смееха да ме погледнат в очите. Всички момичета си падаха по мен, но имаше едно изключение. Това бе Мин Джей Су.Тя беше момиче от моят клас. Почти не я забелязвах. Тя постоянно стоеше на последния чин с наведена глава. Никога до сега не я бях чувал да говори. Тя ми бе направила силно впечатление. Исках да разбера нейната история. Точно това щях и да направя. Щях да разбера историята на момичето от последния чин.

Чон Хосок . Един от най-влиятелните мъже в Корея. Бизнесът му не беше чист. Доста често се налагаше да изцапа ръцете си с нечия кръв, но не го спираше. Наслаждаваше на чуждата болка. Никой не смееше да му се опълчи. Стореше ли го-беше пътник. Беше безчувствен. Тежкото детство, което имаше бяха изцедили всяка емоция от тялото му оставяйки го празен и кръвожаден психопат. Сон Нари. Отдавна беше напуснала дома си скитайки улиците на Куанджу. Не можеше повече да търпи случващото се в къщата й. Дъщеря на алкохолик. Нервите и не издържаха да гледа как баща и се прибираше всяка нощ , само за да изкара всичко върху момичето.За жалост една вечер очите и виждат гледка,на която не трябва да има свидетели. *** -Полицията ще те намери и ще си платиш за всичко което си сторил! -Не мисля,че полицията е достатъчно смела да се занимава с мен. Не забравяй кой съм. Всички се страхуват от мен,дори и ти. -Говориш глупости! Ти си никой! Веднъж изляза ли от тук ще гниеш в затвора Хосок! -Дали ще се измъкнеш жива от тук е въпросът.

❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш.- отвърнах топло, заглаждайки един кичур от косата му в посоката, в която трябваше да бъде. Дъхът му топлеше лицето ми. А после устните му се притиснаха в моите. ❞ Highest rank : 2 in Fanfiction

Какво става, когато принц, изолиран от всякаква свобода,намира място, където е съвсем различно от начина му на живот и намира първото момиче, каращо сърцето му да бие по-силно ..?

❝ - Престани. Това изобщо не е правилно. Шуга е мое гадже, а ти си... Той ме прекъсна: - Да, но обичаш ли го? Сега стана страшно. - Да. - Хм, но това е отговор на мозъка ти.-каза като хвана ръката ми и посочи сърцето ми.- А сърцето ти? Какво мисли по въпроса? Сърцето ми биеше като лудо и не бе съгласно с това, което туко що казах, но нямаше да се оставя нещо да ме издаде. - Съгласно е. ❞ [Highest rank- 12# in fanfiction 17.05.16]