Съдбата реши да ги омъжи. За него нямаше проблем, но за нея имаше, тя го мразеше. Мразеше го заради болката, която й е причинил. Тази болка все още й я причинява. Обичаше я, но не знаеше как да й го покаже. Затова избра грешния път, който за нея беше само болка. Болка, която остана в нея..

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?