Колет Холх живееше в малко градче в дъждовна Дания. И в малък квартал, където почти нищо не ставаше. Почти? Докато един ден странни не започнаха да се случват в дома ѝ. Предмети изчезваха или просто бяха преместени. Тогава параноята се настани удобно в центъра на мислите ѝ и завладя цялото ѝ същество. Но в крайна сметка се оказва, че съседското хлапе просто ходи насън и влиза в дома на Колет. Тогава защо продължаваше да чува злокобната песен на смъртта по стените на дома ѝ? Прекрасната корица е изработена от невероятната писателка @StanimiraAtanasova Едно голямо БЛАГОДАРЯ! ❤️

Ейприл и Конър ги свързваше тяхната независимост към модерното общество. Тяхната анонимност и тяхната любов към Стивън Кинг. Под парещите лъчи на деня, много често можете да видите, тя да чете легнала на гърдите му. Или той положил глава на корема й, докато гледат научнофантастичен филм. Под тихите звуци на нощта, може да усетите пареща възбуда и опияняващото ухание на голите им тела. За повече информация - NOTES

Аментис пише, откакто се помни, но никога досега не е имала творческа криза. В търсене на изгубеното вдъхновение, тя си наема апартамент в центъра на Париж за шест месеца. Това, което не очаква обаче, е загадъчната и фриволна Чарлийн, която живее точно отсреща. И докато автохтонната парижанка с прозиращите дрехи и цигарите от твърде горчив тютюн я развежда из града и я учи на френските привички, Аментис си възвръща способността да владее пишещата машина. Но още преди да завърши книгата си, тя осъзнава, че през цялото време е писала със затворени очи. Оставена между избора дали да продължи със сладките лъжи или да изтрие всяка дума, тя се вкопчва в единствената й останала възможност - а именно да опитва, докато или разбие сърцето си и се върне в Лондон, или докато не остане завинаги във Франция, хваната в капана на опиянението от болезнената любов.

„Алкохолът не прощава на никого" Думи, които ще помня цял живот. • • • "Да пишеш е лесно. Сядаш пред пишещата машина и кървиш." cover: sadreamer_01

Обявена за най-добра история в категорията "LGBT+" на The Glass Awards 2017. Благодаря на гласувалите! °~°~°~°~°~° - В крайна сметка, ти ме разбираш. (Но ти мен не.) - С теб говоря за всичко. (Точно така. Ти говориш. Аз слушам и не гъквам.) - Ти ми даваш разбиране. (Ти не ми даваш нищо.) - Ти си моят отдушник. (А ти... моята отрова.) - Винаги ще си говорим, нали? - Разбира се... (Никога не ще надникнеш в съзнанието ми.) °~°~°~°~°~° Историята е под формата на диалог. Всяка глава е кратка с по няколко изречения.

Искрени благодарности на innocent_violet за прекрасната корица. ••• Девственост. Или я имаш, или не. За Наоми тя бе святото нещо, което трябваше да остане непокътнато до сватбата... ...до момента, в който не се появи Ерик, който добави Наоми в своята тетрадка. ••• Тетрадката с първи попадения. Тетрадката с обезчестени момичета. Тетрадката, превръщата момичето в жена.

Отново се връщаме към класиката "влюбен в най-добър приятел".

Чувства. Защото колкото и прозрачни да са другите за нас, ние никога не можем да разберем себе си. cover: Hunter Rose (@antireputation)