[EDITING] Growing up together, Adrien Agreste and Marinette Dupain-Cheng become inseperable. The classic trope of childhood best friends. Expectedly, Marinette takes a romantic interest in Adrien. On the other hand, Adrien does not see Marinette as anything more than just a friend and instead grows very dependent on her. However things take a turn for the worst when Adrien starts to bully Marinette. Why? She knows. She knows the real reason why and she accepts it. Blinded by his own suffering and succumbing to her own kindness. Two broken teens and so many regrets. But honestly, they wouldn't change a thing. [Highest rank: #11 for depressing; #1 for dependence; #3 for wishes] Disclaimer: This story was created during the wait of season 2 for Miraculous: Tales Of Ladybug And Chat Noir, so inaccuracies may occur. This fanfiction is an AU, meaning that it takes place in an alternate universe, without the existance of the superheroes, Ladybug and Chat Noir. This story is purely Adrienette and is my own story, plotwise. Characters in the story are not mine and I, in no means, take credit for any of the characters mentioned in the story.

Тук ще пиша всякакви страшни истории и преживявания на хора. Било то по действителни случаи или по недействителни! ☆Ако някой има слаба психика или проблем със съня нощем, моля да не чете!☆

Неща, които се срещат само в нашата мила родина.

I made the story! But I don't own the characters! I don't own the pictures and of course I don't own the anime! The book is what the title says

стига ви заглавието Ще избирам рандом снимите.Ще са смесени.

"I have an obsession with quotes because other people are so much better at putting my feelings into words than I am." // just a book filled with quotes and poems.\\ [disclaimer: none of these are mine] best ranking:: #1 in poetry

"За да поправиш нещо, ти трябва да унищожиш корена на проблема".

Минали са около пет месеца откакто Луи и Хари са разделени. Хари е преместен от психиатричното отделение в психиатрична клиника в покрайнините на Мълингар, където му осигуряват по-добро лечение и го следят отблизо. Само на няколко пресечки е Луи, прекарвайки дните си в надеждна терапия в местния център за предотвратяване на самоубийствени наклонности.

- Х-хари, моля те! - проплаках, поставяйки ръцете пред лицето си в опит да се предпазя. Неговите очи потъмняха и той хвана китките ми, притискайки ги срещу стената. Дъхът му се сблъска в лицето ми, слабия аромат на алкохол достигна до носа ми. - Млъкни. - изръмжа. Късите му нокти се забиха в ръката ми и аз изскимтях от болка. Той ме пусна и хвана шепа коса в ръката си. Аз изпищях от болка и той ме хвърли на земята. Сълзите напираха в очите ми аз се принудих да ги затворя. - Стани. - каза. Отворих очите си и се изправих на крака леко. Той грабна края на тениската ми, за да ме придърпа по-близо, изравнявайки се на нивото ми. Очите му горяха точно срещу моите. Хладината мина надолу по гръбнака ми и аз захапах долната си устна от уплаха. - Колко пъти трябва да ти кажа? Ти. Си. Мой.

#❤❤❤❤