"Писателят. Този , който е роб на писалката..."

Just some random quotes...

Моите опити за поеми и стихове ...

Кратки и дълги стихове за всичко , за което се опитвам да говоря, ала вместо това написвам...

Мира 20 години Случка преди 10 години я вкарва в лудница Без изход навън ..... Един ден се появява Крис . 23 години Богат Умен Красив В кариерата си ,като психолог винаги се е справял ! Един ден му се обаждат от клиниката. - Здравейте! - Здравейте с кого разговарям? - Аз съм директор на една психотична клиника казва се ,,Лерън,, -Ок . С какво мога да съм полезен ?? - Говори се че сте дпбър психолог , затова искаме да ви помолим да поемете една от нашите пациентки :Мира Паркър ! -Добре какъв е проблема ,от какво е болна ? - Там в работата че още и ное не знаем - О от скоро ли е при вас? - О ами ако 10 години са скоро значи да. -Как така ? - Да кажем че тя е много сложен случай - Интересно с радост ще и помогна - Добре господин Крис ще ви пратя адреса на имейл може да започнете от Понеделник -Добре Нещата изобщо не са прости Всичко е много по сложно и трудоно * Крис - Не аъжаляваш ли поне малко ти си едно чудовище ?! Не ти си болна затова си тук!!! Мира-Така ли а то си по болен и от мен ! А осваен това те съжалиха ли че ме превърнаха в такова???!

Да си писател е нещо страшно блажено. Начинът, по който думите се нижат право от съзнанаието ти, подреждайки се в перфектни изречения е способен винаги да те завладее. Но Ким Намджун... Той беше просто принуден да използва таланта си, създавайки нещо насила. Джун имаше талант, красота, способността да ти вземе дъха със замах... Колкото до Ким Сокджин... Все тая, той имаше сайт и храна. ◈Cover: sadreamer_01

Тя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново изкуство. Бъркотия от късни нощни часове и проблясващи в тъмнината огънчета на запалки. Хората, на които се доверяваше, се брояха на пръстите на едната му ръка и кокалчетата му бяха винаги ожулени. И изгревът трябваше да е спасение, но беше само мистерия сега. И те се сблъскаха. И една бурна любов заплаши да не изгасне никога.

"Хей Джимин забрави си якето в нас..." "Джимин? Май си сбъркал номера~" "Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане." "Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?" "Не съм много сигурен..." "Хайде де~ Аз съм Техюнг, а ти си?" "Просто Джънгкук." #1 in fanfiction

part two

"you certainly do make me feel pretty." (TRIGGER WARNING - eating disorder, self-harm.)