- Не можеш да ме защитиш от всичко. - Мога да опитам. *Историята се превежда* All Rights Reserved to H28

"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx

След сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата я среща със сприхавия съсед отсреща. И какво се случва с новия й живот, когато двамата стават колеги? Възникват множество конфликти, а животът й се преобръща изцяло. Той се държи странно, защото пази тайни, тъмни тайни, които тя изгаря да разкрие. Но водена от любопитството, Роуз ще се забърка в опасни неприятности и ще открие истини, за които не е подозирала . А какво ще ги сполети, когато съдбите им се преплетат по най-неочаквания начин...

Името ми е Ария Вега и съм на 21. Живея нормален живот в Лос Анджелис заедно с приятелите ми. Не си падам по големите партита, но покрай тях ми се налага да ходя от време на време. Заради тях бях в онзи клуб и го срещнах. Браян Уест. Момчето, което ме заинтригува още от първият момент, в който го видях, успя да превземе мислите ми само с няколко разменени думи и ме караше да се чувствам, както никога до сега без дори да го познавам. Той и аз бяхме създадени един за друг. Знаех го още от първият път, в който погледите ни се засякоха. А беше просто един случаен непознат. Но естествено нещата не бяха толкова простички. 16+(смисъл просто предупреждение, историята няма да бъде извратена, но ще има разни сцени от време на време... сещате се??)

"Когато за пръв път дойдох в това училище нямах никой," каза той изведнъж. "Намерих това място и оставах тук всеки ден по време на междучасията. Докато не намерих Калоян и Борис. Сега понякога и те идват на това място, за да пушат. " "Ти пушиш ли?" ахнах. Той се усмихна мазно, измъкна от джоба си цигара и я доближи до устните си. Щеше да запали другия край със запалка, когато ударих ръката му и цигарата и запалката паднаха на пода. "Не сега, не мога да понасям миризмата на дим," казах аз и скръстих ръцете си. "Защо ми казваш всичко това?" Попитах. "Не знам, просто така го почувствах," отвърна той. Изведнъж се приближи до мен и прошепна с дълбокия си глас, "Това ще е тайна между нас, не казвай на никого". Той показа котрето си, чакаше да го сключа с моето. Почувствах се доста странно. Винаги спорим, но предполагам, че е изпил грешните хапчета. Бавно доближих малкия си пръст, сключих го с неговия и автоматично се усмихнах. Той също се усмихна, видях го за пръв път.

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

Тя беше стрийптизьорка с кофти минало.Всъщност,всяко момиче в Училището е с кофти минало.Той пък е учетеля по физическо,а през останалото време е един от охранителите в нейното крило.Разбира се,конфликтите са неизбежни,любовта също.Но,как един от добрите ще се влюби в една сттрийптизьорка и дали наистина е един от добрите?Дали наистина тя е лоша и мястото и е тук?Дали не дебнат неприятности зад всеки ъгъл?

Лена е едно обикновено осемнадесетгодишно момиче, което живее със своето семейство в Лондон. Всеки свободен ден се занимава с музика - пее и се забавлява. Така приближава първият и ден в училище. В този ден жиотът на Лена се промени. Нови, все по-хубави спомени остават в сърцето и. Всичко е перфектно... Той е перфектен. Но един ден се случва нещо неочаквано. Нещо достатъчно притеснително, че да накара Лена да напусне всеки неин близък... Всеки, когото обича.