Всички сме чели ,,Реликвите на смъртните", и всички знаем как завършват. Гадният Себастиян е победен от безкористната Клеъри, която въпреки всичките обещания на брат си остава вярна на Джейс. Но със сигурност много хора като мен симпатизират повече на идеята за световно гостодство на Себастиян. Ако ли не, поне им е любопитно какво ще стане ако сестра му беше приела някое от многото му предложения. Например това да остане в апартамента заедно с него и Джейс.... Е, разбрахте за какво говоря. Аз си имам своя теория и реших да я запиша за да видите че дори когато светът е завладян, това не е краят му.

Когато си в колеж и имаш две цели (да си вземеш дипломата и да изпиеш най-много питиета на петъчния купон), сънят не е опция и нещо като "съдбовна нощ" няма. Ето защо когато Ашли Поуел среща Хари Стайлс в онова твърде познато състояние на поето прилично количество алкохол в огромната къща на братството, забавлението им не значи нищо. Само след още няколко изконсумирани добре нощи обаче наситените им емоции ще ги хвърлят в един нов свят, където превратната точка в живота им ще настъпи. Самоубийствените скорости, с които карат, ще са нищо пред тази, с която ще ги сполети потрепването. Когато омразата към един човек може да те изблъска в леглото му, а от там кой знае къде още. В този фенфикшън се използват само външният вид и имената (само това на Хари Стайлс) и той няма общо с реалността.

Тя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново изкуство. Бъркотия от късни нощни часове и проблясващи в тъмнината огънчета на запалки. Хората, на които се доверяваше, се брояха на пръстите на едната му ръка и кокалчетата му бяха винаги ожулени. И изгревът трябваше да е спасение, но беше само мистерия сега. И те се сблъскаха. И една бурна любов заплаши да не изгасне никога.

Историята на момиче, което се опитва да бъде себе си и да покаже любовта си, която някои хора наричат "грешна".

"Хей Джимин забрави си якето в нас..." "Джимин? Май си сбъркал номера~" "Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане." "Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?" "Не съм много сигурен..." "Хайде де~ Аз съм Техюнг, а ти си?" "Просто Джънгкук." #1 in fanfiction

Тя все казваше "Майната ѝ на любовта. Пуши трева" Скайлър Лий обичаше дивите партита. А и кой не ги обича?! Яка музика и много мацки прекалили с алкохола и тревата, нямащи нищо против да се позабавляват през ноща...нали утре и без това няма да помнят нищо. А и тя не търсеше нещо сериозно. Трева, алкохол, секс... за нея това бяха радостите в живота. Ако не знаеше къде има купон, просто отиваше в някоя дискотека или бар. Като същински хищник набелязваше жертвата си. Някое самотно момиче, което стои на бара или на някоя отдалечена маса и рони сълзи за бившето си гадже. Залъгваше я с питиета и комплименти, а после я водеше в дома си, играеше си с нея и на сутринта я захвърляше. Но един ден тя се влюби (или пък отново беше прекалила с тревата. Кой знае?!). По-важният въпрос е "Какво ще се случи, когато разбивачката на женски сърца, си намери майстора (или по-скоро майсторката ;)?" За да разберем това, може би историята трябва да започне точно от там...

Победител в категория "Action" на Wattys Awards 2017 Понякога е по-трудно да живееш, отколкото изглежда. В свят, изпълнен с насилие, кръв и болка, хората, които са способни на милост и състрадание, биват подложени на най-тежкото. Силните биват пречупвани, слабите биват сломени. Хуманността е изчезваща. Отмъщение, изкупление и страст са трите чувства, които изпълват сърцата на решилите да се изправят срещу системата. Хидра контролира света, но на кратко я наричат Анархията. Единственият начин да оцелееш е да се присъединиш. А за отказалите, избягалите или опълчилите се могат да се разказват само истории. Но какво се случва, когато Хейлиър Холис, бореща се за свободата си и срещу системата на порочния им свят, и Хардин Стайлс, израснал и възпитан в идеалите на Хидра, се сблъскват и по-лошото, ами ако се влюбят?

Една съдбоносна пианска вечер съдбата си прави лоша шега, а именно среща я с него, Дявола, Чудовището, най-лошият и кошмар,...... И Адът започна. Тез бурни чувства имат бурен край. Умират те в триумфа си върховен, тъй както огън и барут загиват в целувката си! Гл.точка на Скарлет: -Ти полудя заради този когото обичаш. Усмихнах се и отговорих: -Само лудите усещат вкуса на живота. Гл.точка на Джъстин: -.......защо да се извинявам за чудовището което съм...... Никой не ми се извини задето ме превърна в такова. Indiana Evans as Scarlet Grey Justin Bieber as Justin Houl And others !¡Всички права запазени. !¡ Лицата в историята нямат общо с реалните хора. !¡Възрастовото ограничение е +16... Не е задължително да се спазва.

Обявена за най-добра история в категорията "LGBT+" на The Glass Awards 2017. Благодаря на гласувалите! °~°~°~°~°~° - В крайна сметка, ти ме разбираш. (Но ти мен не.) - С теб говоря за всичко. (Точно така. Ти говориш. Аз слушам и не гъквам.) - Ти ми даваш разбиране. (Ти не ми даваш нищо.) - Ти си моят отдушник. (А ти... моята отрова.) - Винаги ще си говорим, нали? - Разбира се... (Никога не ще надникнеш в съзнанието ми.) °~°~°~°~°~° Историята е под формата на диалог. Всяка глава е кратка с по няколко изречения.

зодийки тук зодийки там