user48648's Reading List
79 stories
Ardiente by _Borissova_
_Borissova_
  • WpView
    Reads 22,894
  • WpVote
    Votes 2,369
  • WpPart
    Parts 23
Мислех, че няма да се влюбя отново, но съдбата ми изигра лоша шега и срещнах нея....дребно, устато захарче с огненочервена коса....... Мислех, че никога повече няма да се отдам на мъж, докато не опознах него.....тъмен татуиран и рязък....
EDEN by NadyaMZ
NadyaMZ
  • WpView
    Reads 45,267
  • WpVote
    Votes 2,431
  • WpPart
    Parts 27
Обича забавленията, малко луда и винаги прави обратното на очакваното. Сгодена и пробиваща с голям успех в бизнеса на баща си. И точно когато се появява съмнението, иска ли животът ѝ да бъде такъв и за в бъдеще, се появява и той. Нахален, арогантен и добре изглеждащ. Ще успее ли той да преобърне почти подредения ѝ свят? Ще успее ли тя да устои на предизвикателството, което се изправя пред нея или ще се впусне в него без да мисли за последствията?
Бъди Моя  (18+) (ВИС-3 №1) by bblackkrose
bblackkrose
  • WpView
    Reads 178,462
  • WpVote
    Votes 7,682
  • WpPart
    Parts 43
Още в първият момент, в който я видях знаех че тя ще ми докара само главоболия. Още повече, че дори бе дръзнала да открадне от мен и после да продава заедно с бандата си. Това което не очаквах, обаче, беше факта че ще се влюбя. Зеленооката дяволица беше превзела съзнанието ми и каквото и да правех не можех да спра да мисля за нея - Дарина Ковачева или просто Моли, която някой ден щеше да бъде моя. Да не ми е името Калоян Илиев - син на Жоро Илиев "Главния", ако когато ѝ казах "Бъди моя" нямах предвид до края на дните ми. .... - Защо Моли? - Защото Моли не се моли. Някои хора свързват името ми с хапове, а други с молитва. Зависи от коя страна на нещата си. ___________________________ ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ! НИТО КНИГАТА, НИТО ЧАСТИ ОТ НЕЯ МОГАТ ДА БЪДАТ ВЗЕМАНИ И/ИЛИ РАЗПРОСТРАНЯВАНИ! НЕ КРАДИ, ЗАЩОТО ЩЕ РАЗБЕРА!!!
Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА] by _HungryUnicorn_
_HungryUnicorn_
  • WpView
    Reads 201,979
  • WpVote
    Votes 7,549
  • WpPart
    Parts 42
Румяна Арнолдова е една двайсет и пет годишна жена, която е част от групировката СИК от дълги години. Лъчезарна, борбена и инатлива, красавицата се изправя пред много трудности, но най-вече пред трудността наречена Михаил Белоев. Той е студен, безмилостен, вечно намръщен и претърпял трудно раздялата с жена си. Неговата усмивка е забравена от много дълго време и най-добрият му приятел е ротвайлера му - Зет. Избягвайки сближаване и усмивки, Михаил е принуден да спаси Румяна от банда пияни задници. Чувствайки я само като близка приятелка, той се държи с нея малко по-добре отколкото с останалите. След войната между ВИС и СИК, двамата трябва да избягат от родната си държава, колкото докато се успокоят нещата. Взаимоотношенията между тях обаче започват да се задълбочават и Михаил никак не е доволен от това. Затова той започва ожесточено да се дърпа от нея, но резултатът - ужасяващ него самият. Всички права принадлежат на автора (_HungryUnicorn_)!
Белязания by _HungryUnicorn_
_HungryUnicorn_
  • WpView
    Reads 71,097
  • WpVote
    Votes 4,533
  • WpPart
    Parts 34
Всички го знаят. Цяла България трепери щом чуе името му. Всички знаят на какво е способен и той не го крие. Само най-смелите и най-алчните за пари седят с него. Той както има многобройна охрана, така и многобройни обожателки. Как станах негова любовница ли? Не знам. Затова ще подредя всичко в хронология, за да се изясни всичко на всички. Нека започна с това коя съм. Аз съм Виктория Друмева или вече известна като любовницата на Белязания - последният останал бос в България.
Тигрова акула  by _HungryUnicorn_
_HungryUnicorn_
  • WpView
    Reads 35,528
  • WpVote
    Votes 3,457
  • WpPart
    Parts 39
В бизнес света изпълнен с много риби на върха на хранителната верига винаги съществува една тигрова акула да плаши по-малките и слабите от нея. Тази тигрова акула се казва Диляна Шан. Рускиня с български корени, красива и неустоима жена, която е блян на всеки мъж. Включително и на Владислав Младенов - мъж с високо самочувствие, достойнство и голямо его, което обаче тази тигрова акула разкъсва безмилостно. Владислав без право на особено голям избор, заслепен от собствените си желания за власт и пари, се съгласява да предаде достойнството си в ръцете на Диляна, с мисълта обаче, че ще я пречупи. Но дали една тигрова акула се пречупва толкова лесно, колкото си мисли Владислав? Дали Диляна няма да разбере за неговите намерения преди той да успее да ги изпълни? Дали Владислав е подготвен за тази прекалено непредвидима и високо интелигентна жена?
Да прелъстиш СПЕЦНАЗ by _HungryUnicorn_
_HungryUnicorn_
  • WpView
    Reads 109,770
  • WpVote
    Votes 6,274
  • WpPart
    Parts 42
Бях нападната още първия ден, в който се върнах в Русия за почивка. Бях изплашена до смърт, а тези негови студени безчувствени сини очи ме четяха като отворена книга и не хаеха за моя страх. Помогнах на избягал затворник да се измъкне, а в последствие имах и афера с този престъпник. Не знаех обаче за него. Не знаех, че имах способността да прелъстя бивш безчувствен и непоклатим СПЕЦНАЗ. !Всички права принадлежат на автора (HungryUnicorn)!
Спартак (+18) by Golfche
Golfche
  • WpView
    Reads 30,605
  • WpVote
    Votes 2,896
  • WpPart
    Parts 30
- Простреля ме в крака! - Имаш два крака, аз имам един въпрос. - Сет се приведе към него - Кажи ми къде са ми парите? Един банков обир. Една група от предатели. Един сак с пари. Едно отвлечено момиче. И един безкрайно целеустремен задник, готов да направи всичко за парите...и за нея.
Ново начало by Dalia_Boboby
Dalia_Boboby
  • WpView
    Reads 9,372
  • WpVote
    Votes 773
  • WpPart
    Parts 12
- Колко от това шоу искаш за себе си? - Попитах с нормален глас, който заради силната музика прозвуча като шепот. Продължих да танцувам, вече с лице към него и видях инстинктивното движение на адамовата му ябълка. - Зависи, малката - издиша право в ухото ми и плъзна ръцете си по дупето ми. Отговорих му като прокарах своите надолу по гърдите му и хванах токата на колана му. - От? - Попитах и вдишах дълбоко от аромата на кожата му. Усетих как рефлексивно стисва задника ми. - Колко си склонна да дадеш... - краят на изречението увисна между нас, но ако съдех по огъня в очите му, не беше и необходим.