Един мъдрец някога бе казал: ''изкуството никога не е породено от щастие''. Прав е бил, защото най-голямата болка ражда най-красивите думи. Емоция трябва за поезия, не рими, да се усеща сила в нежността и огън, който да гори и в най-мрачната картина. Поезия е, когато стиховете се превърнат в чувства!
Зад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
Повърхностните рани оставят леки белези, които също изчезват след време. Но има неща, които оставят и рани дълбоко в душата и съзнанието ни. Рани, които не се лекуват просто от времето. Те оставят с нас завинаги. Заедно със спомените и болката. Те са белезите в нас, от които не можем да се отървем.
В момента се чувствам отвратително и имам нужда да си изливам чувствата. Един приятел ме посъветва да напиша няколко поеми тук, и че ще ми олекне. Та, реших да го послушам и да, ето ме тук....
