Съдбата реши да ги омъжи. За него нямаше проблем, но за нея имаше, тя го мразеше. Мразеше го заради болката, която й е причинил. Тази болка все още й я причинява. Обичаше я, но не знаеше как да й го покаже. Затова избра грешния път, който за нея беше само болка. Болка, която остана в нея..

Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме. Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него? Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно. Той. Беше. Моят. Преследвач.