Един ден. Една опашка в любимото ти заведение. Два еднакви телефона изпуснати един до друг. Момиче и момче с разменени телефони. Тази случка ще събере двама души, които иначе не знаят за съществуването на другия.

Историята се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на погребение. Моето погребение за жалост. Не знам какво точно да си мисля в този момент, дали започвам да го харесвам или се влюбвам. Това е ужасно. Имам чувството, че ще потъна в ръцете му. И този поглед не означава нищо друго освен ,че клишираното и добро момиче се влюби в демонския ангел на любовта. Погледът му беше не разгадаем, както и физиономията на лицето му. Търсеше някого, може би поредната му дама за вечерта. Хах жалко,че е такъв с такова гарваново сърце. Изведнъж засече погледът ми, че го наблюдавам. Това ме учуди, защото се запъти към мен. И аз се учудих, защо не мърдам, продължавах да го гледам в тези зелени тъмни очи, криещи целият свят вътре, както и мен. Когато, човек е близо до болката на сърцето си, не разбира кога следват спонтанни целувки. Както и аз не разбрах кога се влюбих в него и му отвръщах. Лошо!