❝ - Престани. Това изобщо не е правилно. Шуга е мое гадже, а ти си... Той ме прекъсна: - Да, но обичаш ли го? Сега стана страшно. - Да. - Хм, но това е отговор на мозъка ти.-каза като хвана ръката ми и посочи сърцето ми.- А сърцето ти? Какво мисли по въпроса? Сърцето ми биеше като лудо и не бе съгласно с това, което туко що казах, но нямаше да се оставя нещо да ме издаде. - Съгласно е. ❞ [Highest rank- 12# in fanfiction 17.05.16]

Часовникът ще ми напомня за всички наши хубави спомени. Както и за вината... Това е единственото, което искам да забравя, но не трябва. Това е наказанието ми, дано го оценяваш.