An antidote for the lost, the hurt, and the broken. Highest Ranking: #03 in Poetry [06/21/16]

Стихотворения [главно ] Всеки има моменти, в които се чувства самотен, нали?Е аз ще пускам по нещичко, когато се чувствам така... :Р

I do not own the photo.

Сърцето ми плаче, сърцето кърви, Сърцето ми плаче за тебе, любими. Обвито е в хиляди трънни венци И в твоите обещания далчени и мними... Но аз те обичам, макар да боли, Обичам лицето ти, очите, ръцете, Парфюмът ти все още непокътнат стои Върху всичките мои съсипани дрехи. Понякога вдъхвам го и плача без край, плача за онова, което деляхме... Плача за малкият приказен рай, Който ние двамата бяхме... Но ти си далече, при някоя друга, Едва ли си спомняш за мен... Може би вече имаш съпруга, А аз бях забавление за ден... И все пак мечтая, поне за момент, За един миг от живота... Удавен в от мъка във чашка абсент, Да се сетиш за твоята малка Шарлота...

През нощта се събудих. Плачеше ми се, говореше ми се, искаше ми се, радваше ми се, обичаше ми се, живееше ми се. Написах няколко стиха. И заспах. Спокойно. Авторска поезия. Силви И. Лалова

Всичко онова , което не успях да изрека. Всичката болка и сълзи , превърнали се в поеми...