Това, което не ни убива, ни прави по-силни. Чувала съм този израз доста пъти, но дали това, което гласи, е вярно? Може ли изживяната болка да ни направи по-силни? По-добри, по-безстрашни? Или истината е, че тя просто ни прави по-безчувствени?

Аз съм Джесика, на 17 от Лондон. Имам средно дълга кестенява коса и зелени очи, обичам да спортувам, чета, ям и спя. Също обожавам животните, винаги съм искала декоративно прасенце. Живея със семейството си в голяма къща. Никога не съм се влюбвала сериозно, но това ще се промени... Искате да разберете как? Ами прочетете историята ми!

Животът на 16 годишната Хейли Греъм не е розов. Освен проблемите, които има у дома, тя също така определено не е една от най - популярните в гимназия Лаутън (Lawton High School). Най - добрият й приятел е...дневника й. Дали това ще се промени, дали Хейли ще намери лъч светлина в живота си или ще се забърка в неприятности? Е, четете и ще разберете! #2 място в Тийнфикция на наградите Wattys Bulgaria 2015-2016

"И всичко започнало от надписа на челото." Защо пък не🙃 #11 in fanfiction - 26.09.2017

-Моля те, искам да се поправя! Сбърках, като те оставих... -Точно! Сбърка... Сега ще си понесеш последствията. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• ...c r i n g e. Оставила съм я само защото е първата ми завършена книга лол, но ако искате пак я прочетете, не ви спирам.

❝ - Престани. Това изобщо не е правилно. Шуга е мое гадже, а ти си... Той ме прекъсна: - Да, но обичаш ли го? Сега стана страшно. - Да. - Хм, но това е отговор на мозъка ти.-каза като хвана ръката ми и посочи сърцето ми.- А сърцето ти? Какво мисли по въпроса? Сърцето ми биеше като лудо и не бе съгласно с това, което туко що казах, но нямаше да се оставя нещо да ме издаде. - Съгласно е. ❞ [Highest rank- 12# in fanfiction 17.05.16]

"Хей Джимин забрави си якето в нас..." "Джимин? Май си сбъркал номера~" "Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане." "Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?" "Не съм много сигурен..." "Хайде де~ Аз съм Техюнг, а ти си?" "Просто Джънгкук." #1 in fanfiction

Сълги е момиче, което не харесва изобщо Джънгкук, но той е покрай нея постоянно да я дразни, защото я обича. С години наред тя го опознава все повече и повече, като не осъзнава, че постепенно се влюбва в него с всеки изминал ден. Корица: sadreamer_01

Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се в разговори ,но за кратко. Както казах водихме нормален живот.И двете бяхме страшно запалени по кпоп музиката.Като всеки фен и ние имахме собствена фантазия с някой от любимците ни докато не разбрах новината която промени целият ми живот.Мой далечен братовчед се оказа Парк Джимин. Не знаех дали да се радвам или да се безпокоя.Ако някой разбереше от кпоп обществото тук в България ,аз нямаше да мога да дишам спокойно.Уви късметът не беше на моя страна. Корица:sadreamer_01

Едно 23- годишно момче- то беше лекар. То имаше пари и имоти въпреки малката си възраст. Ала животът въобще не го галеше- привидно Баек имаше всичко, но той самият знаеше, че щом няма кого да обича и няма кой да обича него, значи съществуването му беше напълно безсмислено. И там някъде се луташе и 19- годишната Лара Адамс. Тя също си мисли, че има всичко. Но и тя като Баек нямаше любов. Отхвърлена от майка си, виждайки колко е незаинтересована тя към нея, Лара напуска дома си. И малко преди това съдбите на тези самозалъгващи се души се преплитат в един гордиев възел. Чувствата се раждат, любовта нараства и дава на двама им най- жестокия урок, който би могъл да съществува. Корица: sadreamer_01