Двайсет и шест годишната Кайра Арчарън е поредното момиче в мрачния Лондон. Назначават я в една от най-успешните компании в цялата страна - "The Company Of Wise". Ще бъде секретарка на шефа си, но не тя не подозира какво я очаква. Кейн Уайз. Богат, красив, секси и... опасен. В мига в който вижда Кайра, иска тя да бъде негова. Антонио Бернитски. Той и Кейн си приличат много, но най-вече по това, че и двамата искат Кайра за себе си. Кой ли ще я спечели и имат ли някакво минало помежду си? 01.06.2019г. - #1 in болка 01.06.2019г - #1 in избор 05.02.2020г - #1 in boss

Тя ли? Тя беше кучката в града и глезеното момиченце на богатият си татко. А той? Той беше нейният бодигард... -Добро утро- измрънках и целунах устните му отново, осъзнавайки че правя грешка след грешка, но малкото невинно аз беше доволно от себе си, а кучката в мен крещеше че трябва да му се развикам и да го обидя. -Може ли да те помоля нещо?- попитах гледайки го. -Кажи малката. -Обещай ми....че няма да се влюбя в теб- изрекох и знаех, че съм го наранила, но така беше редно.

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може

**** -Ти си истински задник знаеш ли? -Сиера не мисли така. - не отделяше очи от пътят. -Сиера е с розовите си очила щом стане дума за теб. -Значи често разговаряте за мен? - едва доловима усмивка се появи на лицето му. -Всъщност избягваме да говорим за теб.Ти си олицетворението на Сатаната за мен. Той се засмя и отби. -Сега какво? - ядосах се.Когато го погледнах той беше доста развеселен. -Сатаната казваш? Интересно.Да не би да е защото онази вечер не избрах да целуна теб? Заради това ли е? ****