@ notharrystyles: Здравейте, приятели дайрекшънъри! Някой да иска да се запознаем? @ abbymiller: @ notharrystyles ще ми бъде много приятно да се запозная с теб! Чувствай се свободен да ми пишеш, когато пожелаеш^^ ********* История, в която Хари Стайлс се представя за обикновен фен на собствената си банда и заблуждава едно не чак толкова обикновено, живеещо в собствен свят момиче.

-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен. - Недей. - отдръпнах се. - Не вярвам и на една твоя дума. - Не е вярно. Ако не ми вярваше, сега нямаше да сме тук. Ти нямаше да си тук! - извика той. Погледнах го в очите. Беше прав, но вече жертвах прекалено много. - Съжалявам. - прошепнах. - Не мога да ти помогна, Хари. Не и този път. - прошепнах и му обърнах гръб. Понякога животът ни предизвиква на крайности. Понякога помагаме на хора, на които не трябва. Понякога боли. А понякога.. просто се правим, че не ни пука. Правим се на студенокръвни животни и се опитваме да мразим тези, които обичаме. Правим грешки, за които съжаляваме. А понякога не правим нищо, за да загубим всичко. Обичах го, по дяволите, обичах го, но не можех да му помогна. Не и този път.. Благодаря за страхотната корица на @raq_ruskova05 💜💜💜

Всички знаем историята за лошото момче и доброто момиче, които се влюбват един в друг, мислят си, че щастието ще е вечно, но на поредния купон, на който той присъства, се напива и ѝ изневерява. Твърде наранена, за да остане тя заминава. Минават години и съдбата ги среща отново, старата любов се възпламенява... И ТАКА ТЕ ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО! Да, ама този път няма да е така. Катрина Девънс-същинския дявол! Всеки се бои от нея. Tя е невероятно красива, с прекрасна руса коса, зелени очи и черни дрехи. Винаги се движи с момчетата, не защото иска тяхното внимание, а просто не понася пластмасовите кифли, които я заобикалят. Време е да ви кажа и за главният ни герой-Найл Хоран. Умен, невероятно красив, рус и синеок ирландец. Доста тих и не особено общителен, заради което и почти никой не го забелязва. Края на учебната годината е, всички чакат с нетърпение да дойде лятото, дали в тези последни седмици преди ваканцията ще се случи нещо интересно и ново в живота на Найл и Катрина?

Какво ако отдавна"забравен" член на семейството се завърне? Щеше ли да им разкрие най-пазените си тайни? Или отново всичко щеше да им е като в мъгла? Когато нещата се задълбочат и всичко е в ръцете им, щяха ли да издържат на напрежението? Или щяха да се откажат? Те трябваше да водят парада, не можеха да се предадат. Трябваше да бъдат каквито са. Лидери. Кое щяха да изберат да летят с тях или над тях? Нямаше връщане назад, нито за тях, нито за него. Време беше.. Хаоса настъпваше.. Продължението на Silver Arrow.

Не вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от никого. Дори най-близките хора на който си имал капчица доверие, рано или късно те предават.След като живота ми изпрати ново предизвикателство не се отказах. Само напред и нагоре! Глупости, няма безчувствени и силни хора, просто има такива които се преструват.Такива като мен! Не искам повече да играя тази игра, не искам да оставам повече тук . Имам нужда да се махна от тук завинаги, но едни очи, едно лице, един човек променят решението ми. Той ли е моето лекарство?От него ли се нуждая в действителност?Но той на пръв поглед е коренно различен от мен, разлигавен и надут човек с непоносим характер.Той ли е липсващата част от която съм се нуждаела?Дали се влюбвам!?Хиляди въпроси с нито един логичен отговор.Едно чакано възстановяване.

Ирен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.

ИСТОРИЯТА Е СПРЯНА!!! Той бе това, от което всички се бояха - същински демон, изпълнен с непрогледен мрак, безмилостен, за който думата пощада бе непонятна. Той не бе губил нито една битка в живота си, свикнал бе да побеждава и всички да му се подчиняват безпрекословно. Коя бях аз ли? Аз бях никоя... Обикновено момиче, преместило се в това затънтено, плашещо градче. Докато не се оказа, че същност, аз ще бъда тази, от която демонът има най-голяма нужда... Тази, която внесе светлина в живота му и му показа какво значи да обичаш.

"Приемни родители. Кое изоставено дете не би искало това? Аз го исках, преди мечтата ми да се сбъдне. Когато ме завлякоха в къща с трима мъже и две жени, крехкото щастие, което бях успяла да запазя, се разруши. Нови братя и сестри, нови родители, нови приятели, нов живот. Преди давах всичко, за да имам семейство, сега давам това всичко, за да се върна в сиропиталището и никога да не видя тези хора отново. Хубавият сън, когато ме осиновиха, се оказа кошмар, който искам да забравя."-169 стр. 'Дневникът на Дакота'

Лесно е да убиеш, но е трудно да живееш след това. Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш. Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показани най-слабите им страни. Загуба. Страх. Дързост. Надежда. Страст. Нов свят. Бъдещ свят, водещ до неизбежни последици. Когато нещо е направено не може да бъде върнато назад. Когато убиваш, нараняваш, насилваш, отнемаш... Бъди готов за изкупление.

Тя е подредено и точно момиче. Той е разхайтено момче и бунтар. Тя работи и учи в престижен университет. Той е груб и студен използвач, свикнал да получава всичко на готово. Тя е невинна и чиста, като капка утринна роса, свикнала да се бори с всичко. Те са две противоположности, но дали всичко това ще се промени. Дали една любов ще може да надвие лошата страна у него? Дали доброто ще надвие злото, както в приказките? Дали е писано да съществува любов между черен в душата си ангел и бяло невинно създание? Дали тя ще намери отговорите на всичките тези въпроси у него или ще бъде отблъсната? Помнете: "НЕ всичко е така, както изглежда!"