Корица:@StanimiraAtanasova Огнено-черно *Първа книга от поредицата ,,Разделението" *Категория-Фантастика ,Хорър *Години-13+ *Знам огънят не е черен *В период на писане Резюме на историята: Обвинявана заради произхода си ,сама и тъжна Зорая Грент опитва да открие себе си в място ,на което не принадлежи. Земята е разделена на четири отдела-вода ,земя ,въздух и огън. Зорая е част от огнената група ,но въпреки това ,не прилича на останалите. Опитвайки се да открие причината за това ,мистериите от миналото на момичето и тайните на управителите я заобикалят На всичкото отгоре ще получи и своята съдба. Дали Зорая ще се справи с всички препятствия по пътя ѝ? Ще успее ли да изпълни своята съдба? Ще открие ли защо този отдел е толкова опасно място? Или защо самата тя е толкова опасна? *** Огънят гореше безспирно. Пламъците не се бояха от нищо или никого. Те тук не даряваха нужната топлина

Графично портфолио, в което може да откриете изработки от всякакъв вид: • Premade Covers | Предварително изработени корици • Personal Covers | Корици, които ползвам за мои истории • Contest Entries | Корици, изработени за конкурси • Custom Covers | Корици, изработени по поръчка • Photomanipulations | Обработки • Fan Art | Фен обработки • Maps | Карти #7 in Random - 24.09.2017

Животът представен със снимки. Във всяка глава има и текст с капчица жалък хумор. Начало: 19. 08. 2017 #1 in photography РЕКЛАМА: Ако аз или снимките ми ви харесват, може да намерите и част от тях в профила ми в инстаграм burn.bright__

"Отвъд" - тук ще ви разказвам различни страшни, интересни и истински истории за съществуващи места, предмети и хора. **ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, не е за хора, които не могат да понасят паранормални истории-(духове, хора, странни предмети, места и т.н.) !!

Гласове. Шепоти. Крясъци. Ето това чуваше Ан от момента, в който родителите ѝ изгоряха в пожара. Тя беше единствената оцеляла. Изгуби всичко. Родителите си, приятелите си и най-добрия си приятел. Именно той беше този, който я вкара в лудницата, защото не ѝ повярва. Никой не ѝ повярва. Но тя знаеше неща, които другите не знаеха. Крещеше, както крещяха гласовете в главата ѝ. Щеше да накара хората да ѝ повярват, колкото и живота да ѝ костваше. След всяко нейно крещене умираше някой. Някой, който тя беше споменавала по-рано. В продължение на месец докторите не успяха да докажат какво ѝ е. Никой не можеше. Но, тогава се появи той. Новият доктор в клиниката. - Погледни ме. - прошепна той. - Чуваш ли ги? - повдигна поглед тя. - Говорят за теб. - и след това изпищя, а ехото ѝ се разнесе из коридорите на лудницата.

Град които твърде дълго е крил своите таини.