"Направих нещо ужасно само защото мразя майка и. А тя?! Тя е единственото момиче, което някога ще обичам. Но...това, което направих е непростимо." Мислех си за това, когато тя ме прегърна в гръб. Усетих ръцете й да стискат кръста ми. Тя подпря главата си на рамото ми. Плачеше. Тогава чух две думи,които ме стъписаха: -Обичам те! Погледнах я. Целунах я по челото и си тръгнах. Корица:sadreamer

Това съм аз. Аз, която за първи път се влюбих, за жалост в погрешния човек. Защо трябваше да сме от различни групи? Защо лидерките на слагърите, емотата и барбитата се мразеха и трябваше да водим тези безсмислени спорове? Предполагам, просто такъв е прокълнатият ми късмет... *********** Ам, доста съм несигурна за този фик, но се надявам да ви хареса. Реших да включа и повече описание на героите със снимки. Корица: sadreamer_01

Съдбата реши да ги омъжи. За него нямаше проблем, но за нея имаше, тя го мразеше. Мразеше го заради болката, която й е причинил. Тази болка все още й я причинява. Обичаше я, но не знаеше как да й го покаже. Затова избра грешния път, който за нея беше само болка. Болка, която остана в нея..

❝ - Престани. Това изобщо не е правилно. Шуга е мое гадже, а ти си... Той ме прекъсна: - Да, но обичаш ли го? Сега стана страшно. - Да. - Хм, но това е отговор на мозъка ти.-каза като хвана ръката ми и посочи сърцето ми.- А сърцето ти? Какво мисли по въпроса? Сърцето ми биеше като лудо и не бе съгласно с това, което туко що казах, но нямаше да се оставя нещо да ме издаде. - Съгласно е. ❞ [Highest rank- 12# in fanfiction 17.05.16]