Оливия Торн. Хари Стайлс. Два напълно различни характера, чиито съдби се преплитат, събирайки парченцата от един отдавна разпилян пъзел. Ще успеят ли да стигнат до истината? Ще довършат ли започнатото, или ще се откажат? (1/2 "Bad") Награда WattyPad_Bulgaria за най-добра екшън история (2015) /#2 в Екшън, 3/2017 /

Д-р Стайлс ще Ви приеме сега...

#5 in Fanfiction - 09.06.17 Ти би ли дала бележка с името и телефона си на Хари Стайлс, докато той протяга ръка на феновете си? Ами ако той я хване, но я изхвърли пред теб? А ако после ти пише, но с друго име? Би ли се досетила, че е той? Е, поне Кендал Дженър не. "Боб" се опитва да й подскаже, но след като вижда, че момичето не осъзнава, че си пише с идола си, приема, че ще трябва да остане с новата си самоличност. Cover by @steladesi

Историята се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на погребение. Моето погребение за жалост. Не знам какво точно да си мисля в този момент, дали започвам да го харесвам или се влюбвам. Това е ужасно. Имам чувството, че ще потъна в ръцете му. И този поглед не означава нищо друго освен ,че клишираното и добро момиче се влюби в демонския ангел на любовта. Погледът му беше не разгадаем, както и физиономията на лицето му. Търсеше някого, може би поредната му дама за вечерта. Хах жалко,че е такъв с такова гарваново сърце. Изведнъж засече погледът ми, че го наблюдавам. Това ме учуди, защото се запъти към мен. И аз се учудих, защо не мърдам, продължавах да го гледам в тези зелени тъмни очи, криещи целият свят вътре, както и мен. Когато, човек е близо до болката на сърцето си, не разбира кога следват спонтанни целувки. Както и аз не разбрах кога се влюбих в него и му отвръщах. Лошо!

"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx

- Пусни ме моля те не искам да съм тук! Изплака горкото момиче а момчето я погледна ядосъно. - Млъквай ти вече си моя от както си се появила на този свят колко пъти да ти повторя! Извика момчето приличащо на ангел, а всъщност бе същински дявол. - Ти си луд! Ще се махна от тук ще видиш! Извика треперещото момиче. - Нима наричаш половинката си луд?! трябва да те накажа за това ще те чукам докъто не припаднеш!

Резюме: Беше рожденият ден на Александра. В една дискотека наблизо, където срещнах най-големия си страх - Стайлс. Всяка една негова "кукла" умираше и днес беше моят ред, но дали можех да го убедя да ме остави жива и да бъда неговата перфектна кукла?

- Не можеш да ме защитиш от всичко. - Мога да опитам. *Историята се превежда* All Rights Reserved to H28

Ирен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.