Нормален живот, работа, гаден шеф и едно съдбоносно интервю. Сватба. Интерес. Изненада. Бягство. Желание. Страст. Едно забранено чувство... А именно любов. ............... Гледах със страхопочитание гледката пред себе си. Човекът, когото нарекох безчувствен сега държеше бебе в ръцете си. Косата му бе перфектно разрошена, очи те му с цвят на капучино се взираха в малкото същество пред себе си. Дари момченцето с онази усмивка, която малцина виждаха, а тези които я бяха видяли са късметлий. Постави детето обратно в кошарата му и се отдръпна. Вдигна погледа си и ме видя. Стояща пред себе си. -Страх ли те е, все още? -Не, всъщност имам желанието отново да те докосна. Подсмихна се и застана плътно пред мен. Погледна ме в очите, от което по тялото ми побягнаха тръпки. Прехапа устни и се усмихна. Господи, това истина ли е? Този гръцки бог стоеше пред мен и ми се усмихваше по възможно най-греховния начин. Събрах целия си разум и зададох въпроса си: -Кой е най-красивия момент в живота ти?

Къдриците по косата. Дразнещият смях. Глупавите физиономии. Детето в нея ме подлудяваше. Всичко малко и така на пръв поглед незначително ме караше да се чувствам специален... и така и не усетих кога вече бях влюбен...

{highest rank - #1 in bg} "НИКОГА НЕ МОЖЕШ ДА МЕ НАПУСНЕШ!" Той извика. Бях се загледала в сребърният пистолет, който висеше от ръката му. Гледах мъжа, който държеше съдбата ми в ръката си. Бях ужасена. Мъжът пред мен беше красив, но и фатален. Лицето му беше нещо, което никога преди не бях виждала, но сребърната принадлежност ме изтръгна от мислите ми. "НЕ ТЕ ОБИЧАМ И НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ОБИЧАМ!" Извиках с всичка сила, изведнъж станах много смела. Но когато видях как изражението му се променя, съжалявах за смелостта си. "Върни си думите обратно." Той прошепна, насочвайки оръжието към главата ми. Сълза се стече надолу по лицето му, докато наместваше треперещия си пръст на спусъка. . . . Историята се превежда! Авторските права принадлежат на @Jetblakheart !

- Т-ти как влезе? - попита го, карайки го да се засмее тихо. - Беше отключено. Ти не ми отвори, затова влязох сам. - А-а ... - замълча за миг обмисляйки какво да му каже. Беше й изпратил цветя не можеше да го изгони. Нали? - С-седни. Искаш ли нещо? Настани се удобно, а тя остана права. - Всъшност... - каза оглеждайки я от глава до пети облизвайки устни отново. ... Дестъни Джейминсън, така невинна и толкова неподготвена за света на жестокия на неговата сцена - Джъстин Бийбър. Но извън нея допуска ли други освен семейството и приятелите си? Изкусен лъжец, когато се налага, но колко ще продължи зародилата се заблуда? Дали лъжата ще му бъде простена? #6 in FANFICTION 27.06.2017г. Подпис: artdead_wolfblood

Story by SodaMahone Джъстин Дрю Бийбър, известен главен изпълнителен директор. Той беше мечтата на всяка жена и идола на всеки мъж. На млада възраст от осемнайсет години, той поема семейния бизнес, ставайки богат и независим човек, какъвто е. Животът му е устроен, женен за любовта на живота си и живее с надеждата за щастливия си край. Но той не го получи. Седем години по-късно, и неговия свят се срина. Нищо не беше същото за него. Той се промени напълно. Ава Роуз, втори курс в колежа. На двадесет и една, но е изгубила света около нея. Когато средставата за последната й година са ниски, тя се нуждаеше от работа - отчаяно. Когато майка й предлага да работи за известен главен изпълнителен директор, бизнесмен - едва тогава животите им се променят. Това се оказва съвсем различно предложение за работа, отначало тя се колебае да приеме, но накрая, тя приема. Бавачка на три деца Бийбър. Просто заглавието носи разгръщането на тяхната история. Тяхната разгръща се история на омраза, приятелство и най-важното - любов.

Тя беше моя. Обичаше ме. Но аз бях сляп да го видя. Не разбрах какво съм имал и го изпуснах. Изгубих всичко преди да разбера, че трябва да го ценя. По скоро да Я ценя.Обичам я. -------------- Бях негова, но той избра друга. Забрави за мен. Но аз все още не мога. Обичам го.

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

Когато си в колеж и имаш две цели (да си вземеш дипломата и да изпиеш най-много питиета на петъчния купон), сънят не е опция и нещо като "съдбовна нощ" няма. Ето защо когато Ашли Поуел среща Хари Стайлс в онова твърде познато състояние на поето прилично количество алкохол в огромната къща на братството, забавлението им не значи нищо. Само след още няколко изконсумирани добре нощи обаче наситените им емоции ще ги хвърлят в един нов свят, където превратната точка в живота им ще настъпи. Самоубийствените скорости, с които карат, ще са нищо пред тази, с която ще ги сполети потрепването. Когато омразата към един човек може да те изблъска в леглото му, а от там кой знае къде още. В този фенфикшън се използват само външният вид и имената (само това на Хари Стайлс) и той няма общо с реалността.

Гимназията. Може би едно от най-ужасяващите места на земята. Е, поне за някои! Там има два типа хора-популярните и непопулярните. Естествено, към всяка група спадат още по няколко подгрупи, като: спортистите, кифлите, богаташчетата или зубрачите, отличниците и не толкова богатите деца. С една дума, готините и загубеняците. Да,...в гимназията е "страхотно"! Да, ама, не!... Това е историята на Вайълет Грийн. Момиче, което въпреки, че е изгубила родителите и семейството си, а съучениците й я обиждат, тя продължава да търпи цялата болка, която сърцето й понася всеки ден. Но най-големият й проблем е Хари, нейният крайно злобен и горделив съученик, който прекарва повечето си време в гимназията, като я малтретира и обижда. Дали омразата между двамата ще изчезне и дали ледената стена, която са изградили помежду си ще се стопи от нещо по-силно...като любовта, може би?! Ще разберете, като прочетете "My Heart Is Torn"...

Тя винаги е била срамежливото момиче, незабелязвано от никого, но дали щом грабне вниманието на Хари, нещата ще продължат да бъдат същите? (!) Историята се превежда. © All Rights Reserved to @lolteenager Превод от английски @aeonxx