- Няма сила във вселената, която да ме накара да остана под един покрив с теб! Затова ако обичаш, напусни. - казах аз, скръствайки ръце пред гърдите си. Непознатият стана от дивана, на който се бе излегнал до преди малко, и с надменен поглед застана срещу мен. Инстинктивно се отдръпнах назад, но той се приближи, заклещвайки ме между стената и себе си. - Аз да напусна? Че аз живея тук от една година. Ти си натрапникът в случая. Затова ако обичаш, напусни дома ми. - намигна ми, след което се върна обратно на дивана. - Няма къде да отида! Късно е, а и навън вали като из ведро. - отговорих, с тъжна нотка в гласа си. - Скъпа, това не е мой проблем. Cover by: steladesi ♥