"Do you ever get scared of being happy?" He asked softly, also pretty tired. I kept my eyes closed as I answered, my fingers softly drawing circles on his chest. "All the time. I used to a lot more, but, the downfalls seem a lot less daunting now that I have someone to free-fall with," I replied, and I looked up to see him smile a little at that, "We're just dancing in the rain these days.. there's no need to be afraid of the inevitable clouds that are gonna pop up." • • • College. Officially a new start. Crystal can already feel the clean slate and new opportunities like a breath of fresh air. She's finally ready to move in towards a brighter future. She knows hard times will inevitably come throughout her life, but that no longer scares her. However, life does have a way of throwing the most unexpected of curveballs at you... Especially when you least are prepared for it. [BOOK TWO OF 'HOPELESSLY DEVOTED' SERIES] • • • !!! [ TRIGGER WARNING ] !!! • suicide, suicidal concepts • domestic abuse, sexual assault • substance abuse, alcoholism, addiction • anxiety, PTSD, panic attacks • strong language and mature scenes • • •

"Never call a girl a bitch," I glared into his eyes as he opened them, piercing into me, the bright blue drink I had just poured over him still dripping from his dark hair. "Or she just might act like one." I gave him one last sarcastic smile before pushing by him and walking away, practically strutting. Well, this year will be fun... • • • • Crystal Summers; a self-proclaimed expert in all things sarcastic and the human embodiment of destructive decisions. Trying to get away from her troubled past, she moves with her mom to California to start a new life, and potentially not screw this one up. There, she quickly meets Scarlett and Savanah, her new-found partners in crime, and her life finally begins to feel normal again for the first time in years. But she just so happens to also collide with the school's sexy, notorious jackass, Ashton Monroe.. and his pack of asswipes. She loathes him, and the feeling is mutual. But as the poets say, the line separating love and hate is a very thin one. And often times, when two people hate each other, it can grow into much more. Hopeless devotion, if you will... • • • • !!!TRIGGER WARNING!!! • slight mention(s) of suicidal concepts • substance abuse, addiction, anxiety, PTSD • sexual assault, domestic abuse • strong language and mature scenes • • • •

Те трябваше да са врагове, но вместо това се влюбиха един в друг. Лукс беше дъщерята на водача на Ловците и от нея се очакваше да се държи като такава. Правилото беше просто: ако видиш едно от децата на Идрей, убий го. Но правилата са създадени, за да се нарушават, капризите на сърцето са непредсказуеми, нищо не е такова каквото изглежда. И когато се оказва, че кръвта ти е смесена, че принадлежиш на две коренно различни, воюващи раси, но същевременно на нито едната, Лукс ще трябва да реши дали да направи всичко възможно Ловците да я приемат отново или да повярва на Деймън. Трудно решение особено когато той е синеоко плейбой с ужасен характер и е свикнал да има всичко, което поиска.

@ notharrystyles: Здравейте, приятели дайрекшънъри! Някой да иска да се запознаем? @ abbymiller: @ notharrystyles ще ми бъде много приятно да се запозная с теб! Чувствай се свободен да ми пишеш, когато пожелаеш^^ ********* История, в която Хари Стайлс се представя за обикновен фен на собствената си банда и заблуждава едно не чак толкова обикновено, живеещо в собствен свят момиче.

Както всяка сутрин станах рано,обърнах се към нощното ми шкафче и си взех телефона.Първото нещо което да проверя беше дали той ми е писал.Чудите се кой беше той?Това беше едно момче от интернет.Пишем си от 2 години но още не сме се виждали.Само ми казва да му казвам Нандос.Странно нали? О чакайте,така се отплеснах ,че забравих да ви се представя.Аз съм Мелани Роузмън.Слаба съм,имам пъстри очи,но ми се менята зависи от настроението ми,косата ми е омбре.От Лондон съм и имам по-малък брат и една най-добра приятелка.

Какво се случва с животът ти, когато най-добрата ти приятелка се самоубие? А когато гаджето ти реши да прокара нож по вените си, за да се овободи от демоните си и никой не успее да я спаси? Прочети и ще разбереш.

-Омъжи се за мен! -Какво?!-извиках силно-та ние дори не се познаваме!? По инцидент пътищата на две съвсем различни общества се преплитат. Ария Монтгомъри още от малка се справя сама, грижейки се за малките си братя. Когато е на път да изгуби дома си, а баща й изчезва, тя е принудена да вземе едно много трудно решение. Влиятелният богат Люк Хилтън, живеещ в приказ и разкош, й предлага брак и живот, за които всички мечтаят. И оттам нататък, животът й се променя завинаги.

Едно момиче и едно момче в парка. Една невъзможна любов. Една кифла, която пречи на любовта им. И едно куче, благодарение, на което се срещат двама млади. Започната на: 23 Май 2016г. Завършена на: 08 Септември 2016г. Корицата е направена от: @BabyGirl24_

Не вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от никого. Дори най-близките хора на който си имал капчица доверие, рано или късно те предават.След като живота ми изпрати ново предизвикателство не се отказах. Само напред и нагоре! Глупости, няма безчувствени и силни хора, просто има такива които се преструват.Такива като мен! Не искам повече да играя тази игра, не искам да оставам повече тук . Имам нужда да се махна от тук завинаги, но едни очи, едно лице, един човек променят решението ми. Той ли е моето лекарство?От него ли се нуждая в действителност?Но той на пръв поглед е коренно различен от мен, разлигавен и надут човек с непоносим характер.Той ли е липсващата част от която съм се нуждаела?Дали се влюбвам!?Хиляди въпроси с нито един логичен отговор.Едно чакано възстановяване.

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?