VVV8802
Смехът им отекваше в съзнанието ми... Не спираха да ме сочат с пръсти... Защо го правеха?! Защо всячески искаха да плача,да страдам,да не искам да живея?! Защо не бях като тях ? Защо нямах косата на Кейтлийн, защо нямах тялото на Амбър? Защо се бях родила такава? Повечето хора съжеляват родителите на недъгавите деца,защото си мислят,че те не осъзнават ,че са различни... Но това изобщо не е така... Може и да сме различни,но осъзнаваме всичко случващо се покрай нас, осъзнаваме всички подигравки от страна на '' перфектните''... Осъзнаваме колко сме различни... Но не можех нищо да направя в този момент. Цялото училище се беше събрало в столовата и се кикотеше. Не ми оставаше друго освен отново да сведа глава и да оставя рехавата ми коса да покрие подобието ми на лице,да стана по възможно най-страния за един човек начин,