Когато си в колеж и имаш две цели (да си вземеш дипломата и да изпиеш най-много питиета на петъчния купон), сънят не е опция и нещо като "съдбовна нощ" няма. Ето защо когато Ашли Поуел среща Хари Стайлс в онова твърде познато състояние на поето прилично количество алкохол в огромната къща на братството, забавлението им не значи нищо. Само след още няколко изконсумирани добре нощи обаче наситените им емоции ще ги хвърлят в един нов свят, където превратната точка в живота им ще настъпи. Самоубийствените скорости, с които карат, ще са нищо пред тази, с която ще ги сполети потрепването. Когато омразата към един човек може да те изблъска в леглото му, а от там кой знае къде още. В този фенфикшън се използват само външният вид и имената (само това на Хари Стайлс) и той няма общо с реалността.

Интернет. Социалните мрежи, чатовете. Там винаги срещаш някой непознат и започва "приключение". Ето така тя се срещна с бившия си. Той: Скъпа, ще те чукам като диво животно. Тя: Внимавай, каубой. Май секс манияка в теб доста често се обажда. Той: Какво? Не казвай, че не го желаеш. Макар да не знам коя си, мога да усетя, че изгаряш от желание да го усетиш в теб. ❤ Тя: Желанието ми е нищо, в сравнение с това, което изпитвам момента. Той: И какво е толкова силно, сладкишче? Тя: Удоволствието, миличък. Шибаното удоволствие, което ме караш сама са си доставям. Той: Мамка му, така ме възбуждаш. _l_ Заклевам се, ще те намеря и ще те изчукам, докато не те вкарам в проклетата болница..!

Какво ако отдавна"забравен" член на семейството се завърне? Щеше ли да им разкрие най-пазените си тайни? Или отново всичко щеше да им е като в мъгла? Когато нещата се задълбочат и всичко е в ръцете им, щяха ли да издържат на напрежението? Или щяха да се откажат? Те трябваше да водят парада, не можеха да се предадат. Трябваше да бъдат каквито са. Лидери. Кое щяха да изберат да летят с тях или над тях? Нямаше връщане назад, нито за тях, нито за него. Време беше.. Хаоса настъпваше.. Продължението на Silver Arrow.

Това не е поредната история за Ангела и Дявола. Нито пък за доброто и злото. Историята им е малко по-различна. Те двамата бяха прекалено горди, за да признаят. Прекалено егоистични, за да дадът. Душите им бяха прекалено черни и играеха мръсно, а след игрите оставаше само пепел, нищо повече или по-малко. Всеки опитваше да доминира над другия, но доминанта бе един. Дните минаваха и отминаваха, а с тях и малкото човещина останала в тях. Щеше ли да продължи малката игра, която играеха или всичко щеше да приключи? Или това бе началото на самата игра.

Корица: steladesi Война между черното и бялото. Толкова различни, но нали знаете?! Различията се привличат. Джъстин Бийбър, 19 годишен, неопитомен, обича да си играе. Но за него играчките бяха момичетата. Момчето преживява тежко детство. Миналото му го променя и той се превръща в нещо ужасно. А именно използвач. Той е егоист, иска всичко да става както на него му е угодно. Деми Ловато, 19 годишна, мила, красива и добра, твърде добра за един играч. Тя е отгледана много добре от своите родители. Възпитана и ученелюбива ученичка. Има планове за бъдещето си. Още дете, наивна и влюбена. Но и ината. Има ли шанс за тях? Или това е една забранена любов? Твърде по-различна от другите... Война. А дали беше любов? Или само тръпка?

Скарлет... какво да ви кажа за нея? Тя е на 18 и не е като другите момичета. Имаше трудно детство, изпълнено с много тъга и омраза. Родителите й не и обръщаха никакво внимание. Нито веднъж не й бяха казали, че я обичат. Скарлет имаше единствено и само брат си- Ноан. За разлика от родителите си, той я обичаше с цялото си сърце и винаги беше до нея. Когато стана на 18, Скарлет беше готова да се махне от този "дом" в който не беше желана. Да отиде в колеж, да започне всичко от самото начало. Беше решила, че нищо няма да застане на пътя й да бъде щастлива. Скарлет отчаяно искаше да промени живота си, да намери човек който щеше да й покаже какво е любов. Любов която дори брат й не можеше да й даде, човек който да я накара да се почувства в безопасност, да я прави щастлива. И ето, че съдбата й направи този подарък, но скоро след това тя щеше да съжалява горчиво, защото сърцето й щеше да бъде разбито на милион малки парченца. Това щеше да е само и единствено по вина на Доминик Прайър...

Тя е Маделин Стайлс.Не коя да е,а дъщерята на Кейти и Хари.Тя е като бомба със закъснител,като запалена клечка кибрит,като догаряща свещ...Тя има споразомуние да бъде добро момиче през последната си година в гимназията. Той е Виктор Уатс.Не,кой да е,а учителят по история.Той е винаги ядосан,мрачен,никога не се смее и обича да раздава заповеди...Той е и неописуемо млад и привлекателен,също и мистериозен. "Доброто момиче" Маделин Стайлс ще трябва да се изправи пред най-големите си страхове(да,дори дъщерята на Кейти и Хари си има страхове)...Тя ще трябва да докаже коя е и на какво е способна.Тя ще трябва да се бори за забранената си любов,докато сенки от миналото на родителите и излизат от мрака и започват да я дебнат. Тя е обучена,но дали това е достатъчно? Тя е Маделин Стайлс и прекалено много хора желаят смъртта и.

Book 2 Story by HotlineBleeng -Продължение на Arranged Marriage- Перфектният рай на Скарлет, Джъстин и Айрън е унищожен от някого.. Този някой е самият Джъстин.. Джъстин и новата му любов.. Присъединете се към Джъстин, Скарлет и Айрън.

Тя беше стрийптизьорка с кофти минало.Всъщност,всяко момиче в Училището е с кофти минало.Той пък е учетеля по физическо,а през останалото време е един от охранителите в нейното крило.Разбира се,конфликтите са неизбежни,любовта също.Но,как един от добрите ще се влюби в една сттрийптизьорка и дали наистина е един от добрите?Дали наистина тя е лоша и мястото и е тук?Дали не дебнат неприятности зад всеки ъгъл?

Мина много време.... Събуждах се сама, но мина много време.... Завита през глава и мислейки за тебе.... Всичко се забравя, просто трябва време! Време, Време... Вече знам, че всичко с теб Било е изгубено! От начало, от самото начало..... Ти ми носиш само лош късмет като счупено огледало! От самото начало! Спомняш ли си първия ден? Споделих ти нещо за мен. Не съм огън да ме гасиш! Знам, някой ден ще ме оцениииш! Спомняш ли си първия ден? Споделих ти нещо за мен. Не съм огън да ме гасиш! Знам, някой ден ще ме оцениииш! Моето имеее, Всяка вечер ще Бълниваш моето имееее..... Но на друг ще казвам вече ,,Давай докосни ме ееее"! Друг ще си направи татус с моето имееее! Вече знам, че всичко с теб Било е изгубено! От начало, от самото начало..... Ти ми носиш само лош късмет като счупено огледало! От самото начало! Спомняш ли си първия ден? Споделих ти нещо за мен. Не съм огън да ме гасиш! Знам, някой ден ще ме оцениииш! Спомняш ли си първия ден? Споделих ти нещо за мен. Не съм огън да ме гасиш! Знам, някой ден ще ме оцениииш! И стигнахме някак до тук. Север превърна се в юг. Един срещу друг обърнахме се. Един срещу друууууг.