Да се влюбиш в изнасилвача си ? Това въобще възможно ли е? Особено, ако те са двама... Лухан е най- обикновено момче на 19 години, с нормален живот, който тотално се обърква, само с влизането в една сладкарничка. Изнасилване първи, а после и втори път и то в един и същи ден. Постепенно оставаш в плен на втория си изнасилвач, преследван от първия. Определено не е лесно, особено за човек с такъв характер. Характера му? Той е „ Природен дразнител". Но не за дълго. Срещайки човека, който успява да го подчини, Лу се научава да слуша, но не само заради таланта на Сехун... А може би, заради чувствата на „ Играчката " му към него...

Джонг наказва Кибум по възможно най-добрия възможен начин, който знае... корица: sadremer_01

СЛАШ ИСТОРИЯ!!! Какво правиш!?-Джаксън изкрещя,идвайки с малката си групичка от миньони.Толкова ме дразни факта,че са навсякъде с него! Отлепих пръста си от лъскавия,бял клавиш на рояла и станах.Концертната зала беше голяма,но се виждаше голяма разлика от другата,в която се състоеше шоуто. Слязох от подиума,подминавайки го,но той ме хвана за рамото. -Какво ти става!?-Момчето каза объркано. Групичката му бяха застанали на входа,за да не мога да изляза а той ме държеше здраво със силните си ръце. -Искаш ла да знеш!-Изкрещях с една сълза по лявата ми буза.От ядосан младежа стана тъжен,когато ми видя лицето.Опита се да ме настани да един от многобройните столове в залата,но го отблъснах. -Не!Спри!Знам на къде води това!А аз не го искам!-Изкрещях,ставайки рязко. Джак наведе глава и въздъхна тежко,пускайки ме да си отида. -Знай,че винаги ще съм до теб,Джейс.-Той каза с мек глас а аз вече тичах към вратага,плачейки неспирно. -Обичам те...-Джак пророни,протягайки ръка към изхода...