*Корица ~ blingsFOX* Седем момчета сбъдват мечтата си да станат известни. Приети са в групата MONSTA X след кастинг. Всички са много щастливи и доволни. Обаче миговете на щастие изведнъж секват, когато намират едно от момчетата мъртво. Останалите са изплашени, объркани. Чудят се какво се случва. Кой е Хьонгуон? Каква е причината за начинът му на мислене? Защо е приет последен в групата? Дали миналото на някой няма да навреди на напълно невинни хора? Кой как разбира любовта? И кое е момчето, което Хьонгуон толкова упорито иска да открие? **** #1 in mystery / thriller ~ 09.12.17 #2 in mystery / thriller #3 in mystery / thriller

Техьонг е разглезен наследник на богата фамилия. Чонгкук е наемен престъпник, чиято нова задача е да отвлече Техьонг и да го държи в плен, докато родителите му не изплатят солиден откуп. Въпросът е дали Чонгкук ще издържи да не убие Техьонг преди това да се случи. промтър: sadreamer_01

Нашумялата от няколко дена история в туитър. Български превод. Мистериозно изчезват хора, играещи една определена игра. Историята се фокусира върху двамата ни главни герой Юнги и Хосок, които попадат точно на тази игра..

Светът на Техьонг бе черно-бял,а този на Чонгкук бе син. Bulgarian translation! Story by: heonult Bulgarian translator: x-Unreal-x

#1 in HORROR - 01.05.2017. #2 in HORROR - 03.04.2017. #6 in HORROR - 01.04.2017. "Когато се събудих на другата сутрин намерих снимка на която спя в телефона си. Живея сам от години..." Чонгкук е преуспяващ млад писател на хорър книги, известен още като "Новият крал на хоръра". Неговият последен бестселър е най - голямото му постижение, но и най - големия му кошмар. Корица: sadreamer_01

"Хей Джимин забрави си якето в нас..." "Джимин? Май си сбъркал номера~" "Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане." "Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?" "Не съм много сигурен..." "Хайде де~ Аз съм Техюнг, а ти си?" "Просто Джънгкук." #1 in fanfiction

†Трудно е да си дете изоставено от собствените му родители... налага се да се бориш с този факт до края на мизерния ти живот, но по - трудно е да седиш отстрани и да гледаш как човека на когото държиш страда, а ти си непосилен да му помогнеш, защото след това може да съжаляваш...†

- Х-хари, моля те! - проплаках, поставяйки ръцете пред лицето си в опит да се предпазя. Неговите очи потъмняха и той хвана китките ми, притискайки ги срещу стената. Дъхът му се сблъска в лицето ми, слабия аромат на алкохол достигна до носа ми. - Млъкни. - изръмжа. Късите му нокти се забиха в ръката ми и аз изскимтях от болка. Той ме пусна и хвана шепа коса в ръката си. Аз изпищях от болка и той ме хвърли на земята. Сълзите напираха в очите ми аз се принудих да ги затворя. - Стани. - каза. Отворих очите си и се изправих на крака леко. Той грабна края на тениската ми, за да ме придърпа по-близо, изравнявайки се на нивото ми. Очите му горяха точно срещу моите. Хладината мина надолу по гръбнака ми и аз захапах долната си устна от уплаха. - Колко пъти трябва да ти кажа? Ти. Си. Мой.

Това е втората част на "Just friends" и за това е препоръчително да прочетете първо нея. Може да я откриете в профила ми.