На пръв поглед Анастасия изглежда като поредната разглезена наследница, родена със сребърна лъжица и живот без никакви белези. Но белезите са там. Дълбоки, добре прикрити, оставени от предателства, които едно момиче не би трябвало да познава толкова рано. Сега тя е пораснала. Стъпила на краката си в чужда страна, с глас като на ангел и минало, което не спира да я души. Любовта не е за нея. Мъжете - още по-малко. Но съдбата има странно чувство за хумор... и я сблъсква отново с един мъж, когото никога не е трябвало да среща втори път. Baba на най-свирепия клан. Студен, опасен, невъзможен. Мъж, от когото майките предупреждават дъщерите си. Мъж, който би подпалил град заради тези, които обича - и вече го е правил. За нея. Тя е гласът, който го преследва. Актрисата, която може да убива с поглед. Жената, която носи ангелско лице и... умение да отнема живот. Тя бяга от миналото. Той е миналото, което се връща. Между тях стои само един избор: Любовта, която може да ги излекува... или кръвта, която ще ги погуби.

Наръчник за просветлени към "Pesme i krv" 1. Kafanska Pevaćica 2. Nevesta Lava 3. Lepa Ubica Добре дошли в пълния и истински хаос на семейство Кнежевич или иначе казано - това, което медиите никога няма да видят. Тук ще откриете: - Бонус сцени - Изрязани сцени - Хаос

Винаги съм бил отговорно дете. Далеч не прекалено послушно или четящо повече от необходимото, но отговорно. Брат ми от друга страна... Той беше друга история. И макар майките ни да не бяха единственото ни различие, не се замислих преди да се хвърля в устата на звяра, за да излезе цял от проблемите, в които се вкара. Сега имах само едно, но доста силно главоболие. И то се наричаше жена. Да съм мафиотска съпруга никога не е било нова идея за мен. Отблъскваща - да, нова - не. Но когато се оказах в уреден брак с един от най-опасните, но и признавам, сексапилни мъже, които съм срещала, знаех, че съм загазила. Лав не беше мъжът за мен. А, аз не бях жената за него. Но въпреки това се оказах негова невеста. Сватбена рокля, по-тежка от куршум. Булка без избор. Мъж, когото не избира, но който никога няма да я остави. А под булото? Сълзи. В коприна. ... - Реа, обери си тона. - процеди през зъби. - Не ми харесва начина, по който ми говориш - Ооо, извини ме, мило. - разкаянието ми бе фалшиво и даже подигравателно и се погрижих да се разбере докато обхождах ръба на чашата си с пръст. - Забравих, че егото ти е по-крехко и от таз

"Съмнението е най-добрият ти приятел и най-големият ти враг." Така ми бе казал главен комисар Хайтов, когато се издигнах до инспектор. Да се ровя в търсене на истината на първо място е моята професия и чак след това всичко останало, но има неща, които няма как да отрека. 1. Пъстрият чифт очи, обещаващ приключения, ме привлича неимоверно много. 2. Накрая и двамата ще ни боли. Въпреки вероятността животът ми да се обърне надолу с главата, съм готов да поема риска. Защото тя е моето настояще и бъдеще. Тя и любовта ѝ са моите две неоспорими истини.

Там, където сенките на миналото срещат пламъка на ново начало... Жозефин Витория Русо е израснала сред лукс и блясък в едно от най-известните италиански семейства, но зад затворените врати на величествения дом липсва най-важното - любовта. Уморена от маските, тайните и болката, тя напуска всичко познато в търсене на свобода и покой. Години по-късно съдбата я изправя срещу мъж, който е също толкова ранен, колкото и самата тя. Николас Данте Блек - тъмна харизма, скрити демони и непредсказуемо сърце. Срещата им не е просто съвпадение, а буря, която помита границите между миналото и настоящето. В свят, където доверието е най-ценното оръжие, а любовта - най-големият риск, Жозефин трябва да реши дали е готова да се изправи срещу страховете си... или ще позволи на сенките от вчера да ѝ отнемат шанса за утре. 18+

"...Обичах това, което обичаш, но няма да боли повече за нас....не ти прощавам."

Две сестри - уж толкова еднакви, а толкова различни. Сънувам го и манифестирам откакто се помня. Не минаваше и ден, в който да не го търся и да не мечтая за повторната ни среща и тя най-накрая дойде. Срещнахме се едно лято в Будва, но романсът ни трая за кратко. Това не значеше, че се бях отказала. Щях да го имам рано или късно. Той щеше да бъде мой отново. Защото аз бях хищна птица и винаги хващах плячката си, а точно сега той беше такава. За мен мъжете бяха като играчки - омръзнеха ли ми и ги захвърлях и имах един определен тип към, който се целях - малко по-големи от мен и с пари, за да могат да ми поддържат стандарта. Но в него имаше нещо различно. Не беше, като мъжете по които си падах. Беше коренно различен от тях. И това ме плашеше във всяко едно отношение. Уж винаги аз бях хищната птица, но сега...сега май аз се превърнах в плячката.

Етикети. Най-глупавото нещо на света, но сякаш проклетийките са залепени върху челото на всеки от нас. Е, освен че са глупави, оказва се, че те доста често ни лъжат. Ако бяха верни, аз щях да бъда безопасно празноглава, както хората очакваха от мен, а Валери щеше да си остане скучноватия програмист, какъвто аз очаквах да бъде той. По-голяма заблуда от това - здраве му кажи! Този човек беше като хипотермия - замръзвах от студ около него, докато не идваше изгарящата топлина. Тогава виках на помощ железните си нерви или гълтах един валериан, но в характерът ми липсваха пораженчески хромозоми. Наслаждавах се на всяка секунда от войната помежду ни, макар че тайничко се опасявах тази последна спирка да не се окаже ново начало, за което все още не бях готова.

В бизнес света изпълнен с много риби на върха на хранителната верига винаги съществува една тигрова акула да плаши по-малките и слабите от нея. Тази тигрова акула се казва Диляна Шан. Рускиня с български корени, красива и неустоима жена, която е блян на всеки мъж. Включително и на Владислав Младенов - мъж с високо самочувствие, достойнство и голямо его, което обаче тази тигрова акула разкъсва безмилостно. Владислав без право на особено голям избор, заслепен от собствените си желания за власт и пари, се съгласява да предаде достойнството си в ръцете на Диляна, с мисълта обаче, че ще я пречупи. Но дали една тигрова акула се пречупва толкова лесно, колкото си мисли Владислав? Дали Диляна няма да разбере за неговите намерения преди той да успее да ги изпълни? Дали Владислав е подготвен за тази прекалено непредвидима и високо интелигентна жена?

Свикнал съм винаги да получавам това, което искам, но точно едно определено момиче така и не успях да получа с едно щракване на пръстите и това ме караше да огладнявам още повече за нея. За една ниска, малка, апетитна брюнетка, която срещнах на почивка в слънчев юли и неусетно ми завъртя главата. Но нямаше да се откажа. Да не ми е името Иван-Калоян Груйч, ако се откажех.