Погром грози Великата Империя Нихее, след като кралството на Ледената прерия и неколцина други владения дръзват да се изправят срещу тиранията на поробителите си. Лъч светлина, предоставящ шанс за възвръщане на вековно установения ред, проблясва като ореол от надежда за Империята, щом в ноктите на владетелите попада двадесет годишната Вакрия. Нейната неестествена дарба е липсващият елемент, който може да осигури върховната сила, от която император Махеша неминуемо има нужда. Но дворцовите интриги, пропитите с кръв, родствени предателства и дори една тайна, пазена с цената на мнозина животи, тегнат като гилотина над опозорения, горящ трон на владетеля. Страдалчески звън ще отекне, оповествявайки най - тежката от всички присъди... корицата е дело на @dreamsformagic

Поверията винаги гласят, че злото се спотайва вдън гори, там, където светлината не е позната. А краят на приказката настъпва тук. Забравената от света все още се спотайва в гробницата си, чака неидващият си край. Смърт, която тялото й не е способно да познае. А може би, само може би, очаква своето ново възраждане. Въздигане, с идването на което светът ще потръпне в скръбта си. Забравена. Но все още таяща мощта във вените си. Загубена. Но чакаща да бъде намерена. Ястреб с разкъсани криле, за когото някога в нейния свят вещаеха, че ще донесе гибелта върху своите плещи. А, когато оковите най-сетне паднат от китките и стените на затвора й бъдат разрушени камък по камък, отмъщението ще бъде нейно. cover by -crystalphoenix На второ място в секцията <Фантастика> в състезанието 2019 и 3/4

Аня бродеше из владенията на смъртните предълго време, лишена от древните дарове, които ѝ позволяваха да пътува безпрепятствено между Измеренията. Верните ѝ спътници жадуваха за своето, ненаситно поглъщаха земните изгори, които повелителката им предоставяше, но гладът им нямаше да стихне, докато не получиха полагащото им се. Ала невидимите стени на реда започнаха да се пропукват, пускайки на свобода безмилостни твари. Настана поредната безлунна нощ, а сетните сили на вездесъщия се спуснаха от мастиленото небе. Вселиха се в една клета душа, превръщайки я в дългоочаквана месия. Главорези, наемници, кралски особи и мними богове впрегнаха всичко, що им бе останало, за да я пленят. Но без трита ключа на Анрей, безценното създание щеше да погине, а всемогъщата му сила щеше да се изпари като ефирната мъгла, от която то бе изтъкано. Мъртвите не винаги остават мъртви. again, special thanks to @dreamsformagic for the unique cover

Онази. Онзи. Онези. Хора от всякъде.