- Пусни ме моля те не искам да съм тук! Изплака горкото момиче а момчето я погледна ядосъно. - Млъквай ти вече си моя от както си се появила на този свят колко пъти да ти повторя! Извика момчето приличащо на ангел, а всъщност бе същински дявол. - Ти си луд! Ще се махна от тук ще видиш! Извика треперещото момиче. - Нима наричаш половинката си луд?! трябва да те накажа за това ще те чукам докъто не припаднеш!

Грейс намира мистериозен номер в една книга в библиотеката, но тя не знае, че той е на Хари Стайлс. Прочетете, за да разберете какво ще се случи с двамата. ИСТОРИЯТА Е ПРЕВОД!!!!!! ОРИГИНАЛНАТА АВТОРКА Е @hstyles88

*ЗАВЪРШЕНА* "Мамка му! Заради тежките торби, които нося, се хлъзвам и падам в снега. Този проклет мокър парцал. - Мразя снега. Мразя зимата и шибания студ. Мразя Коледа, мразя ги, мразя ги... - Уоу, има ли нещо, което не мразиш? Изпищявам. Какъв е този глас? Откъде, по дяволите, идва?! Около мен няма хора и аз изтръпвам не само заради пропилия се през дрехите ми сняг. Обръщам си главата и с ужас забелязвам, че до сянката ми има втора. Вдигам поглед и виждам най-странното нещо на света."

Тя е Маделин Стайлс.Не коя да е,а дъщерята на Кейти и Хари.Тя е като бомба със закъснител,като запалена клечка кибрит,като догаряща свещ...Тя има споразомуние да бъде добро момиче през последната си година в гимназията. Той е Виктор Уатс.Не,кой да е,а учителят по история.Той е винаги ядосан,мрачен,никога не се смее и обича да раздава заповеди...Той е и неописуемо млад и привлекателен,също и мистериозен. "Доброто момиче" Маделин Стайлс ще трябва да се изправи пред най-големите си страхове(да,дори дъщерята на Кейти и Хари си има страхове)...Тя ще трябва да докаже коя е и на какво е способна.Тя ще трябва да се бори за забранената си любов,докато сенки от миналото на родителите и излизат от мрака и започват да я дебнат. Тя е обучена,но дали това е достатъчно? Тя е Маделин Стайлс и прекалено много хора желаят смъртта и.

Казват, че момичето трябва да бъде като пеперудата - красива за наблюдаване, но трудна за хващане. Аз успях да уловя най-красивата пеперуда, която съм виждал някога... Мелъди бе всичко за мен и въпреки, че я спечелих с лъжа, чувствата ми към нея бяха истински. Дали обаче тя успя да разбере това? Дали ми прости, когато научи най-страшната ми тайна? Или ме изостави съсипан и продължи живота си без мен? А може би аз бях този, който съсипа нея...

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите си. - Живота е като сладолед, Хари, наслаждавай му се преди да се стопи! - вече плачех неудържимо. Сгуших се в Хари и оставих сълзите да се леят. Името й е Ребека Прайзис. Тя е добра, добросърдечна, невинна, красива, умна и доста чувствителна. Тя е от Сиатъл, но скоро се мести в огромния и великолепен, Ню Йорк, където ще учи в Ню Йорския университет и ще се яви на интервю за стажант в една от най - известните книгоиздателски къщи "Book Entertainment", но нищо не остава толкова прекрасно, както си го представя Бека, защото в живота й се появява той. Хари Стайлс. Момче с труден характер. Той е груб, самовлюбен задник, незнаещ да показва и изразява чувствата си. Но никой не знаеше за другата му страна, която именно Ребека щеше да открие.

В тайнственото училище Мистик хийлс се случват повече неща, отколкото можете да си представите. Айлин Родригес е записана там по настояване на родителите си, но тя не очаква, че с желанието да ги направи щастливи, ще се забърка в свят, който не е за всеки... Неочаквани любовни истории, мрачни семейни тайни, грешни приятелства и убийствени връзки са само някои от нещата, които се случват в един необикновен клас в Мистик хийлс.

- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прошепнах, избърсвайки закапалите сълзи. - Мел, моля те не го прави! - Той направи крачка напред в опит да се приближи, но аз вдигнах ръце в защита. - Недей Хари, всичко приключи! **** Историята ще бъде редактирана скоро!

Аз съм Джесика, на 17 от Лондон. Имам средно дълга кестенява коса и зелени очи, обичам да спортувам, чета, ям и спя. Също обожавам животните, винаги съм искала декоративно прасенце. Живея със семейството си в голяма къща. Никога не съм се влюбвала сериозно, но това ще се промени... Искате да разберете как? Ами прочетете историята ми!