Тя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново изкуство. Бъркотия от късни нощни часове и проблясващи в тъмнината огънчета на запалки. Хората, на които се доверяваше, се брояха на пръстите на едната му ръка и кокалчетата му бяха винаги ожулени. И изгревът трябваше да е спасение, но беше само мистерия сега. И те се сблъскаха. И една бурна любов заплаши да не изгасне никога.