Беше ли ти забавно? Как плача? Как крещя? Беше ли ти? *Писма от жертвата*

Запознайте се с Елизабет Смит (16). Тя е аутсайдера на училището. Един ден получава съобщение от непознат номер и започва да си пише с него. За първи път в живота си тя се чувства щастлива. Когато е на училище и си пише с непознатия се блъска в Марк Уилямс (17), красавеца на училището. Дали това няма да промени живота и? Надявам се да ви харесва. Колкото и да е тъпо?

✨Днес ме нарани, но няма проблем, защото знам, че го заслужавам.✨ Най - добра: Short story - #6 - В английската версия МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ: Тази кратка история засяга важни теми като самонараняването и тормоза в училище. Историята не бива да бъде приемана като шега и ако вие сте в ролята на жертвата, моля, споделете. Вашият глас има значение. Не всички истории са лъжи. Животът не е клише. Начинът, по който ще пиша, вероятно няма да е начинът, по който би е развило действието в реалността, така че моля ви, спестете ми гадни коментари. Книгата е само предупреждение за насилието, така че не я приемайте при сърце. Може би трябваше да го кажа в началото... Не притежавам правата над снимката на корицата. Тя е от интернет. Аз единствено поставих заглавието върху нея. От преводача: Не притежавам права над историята или над корицата. Правата над историята принадлежат на @__mxdness.

Елена и Хари. Господар и робиня. Вещ и собственик.

Убийство. Бягство. Тайна. Упадъкът на един човешки живот. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Всички искаха да бъдат Дилиз. Хората говориха зад гърба й, нараняваха я, завиждаха й, въпреки че тя самата не харесваше това, което е. Което трябваше да бъде. Но тя никога не пропукваше каменната си маска, не сваляше безупречната си усмивка. Докато не се появи той. Единственият на когото можеше да довери тайната си. Единственият, който виждаше нещо повече от красиво лице и който можеше да извади наяве всички тайни от забравеното минало. И точно заради това Дилиз трябваше да се изправи пред избор: да го обикне или да го съсипе. ~~~~~~~~~~~~~~ Изгревът бе най-хубавата част от деня. Ражда се, за да умре отново на залез. И когато настъпи нощ, чудовищата излизат от сенките. Но те не са това, което си представяхме като малки. Те са само хората, които допускаме до себе си. И тя го знаеше. Защото любовта убива. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "Може би утре" е комбинация между мистерия, драма, психо, романс и кървава история, която е подходяща за фенове на Джон Грийн. ♡ 22 април - #5 в Mystery/Thriller ♡

Киан и Зоуи. Киан-не много популярното момче в училище, Зоуи- едно от най-красивите момичета в црлия "Лагуна Бийч". Чакай чакай чакай. Не и в тази история. Да те наистина се казват Киан и Зоуи и да наистина единия не е толкова популярен колкото другия, но не са обикновенните Ромео и Джулиета. Какво ще стане ако откриеш дневник на близо 300 години скрит в тунел под къщата ти. Дневник разкриващ много от тайните на Америка, които държавата пази от жителите си. Четете, за да разберете пред какви приключения се изправят Киан Лоули и Зоуи Джаксън.

Непознат номер: Мадисън забравила си си сутиена вкъщи. Кейси: Ъ.. Непознат номер: Грешен номер Кейси: Непознат номер: Ще ми се подиграваш ли? Кейси: *подигравам ти се сега Прекрасната корица е дело на още по-прекрасната sadreamer_01

Кимбърли Джоунс- 17години Джъстин Бийбър- 19години

Казвам се Картър, Картър Пейн. Аз съм на 16 години и живея в Холсм Чапъл, Чешир, но всъщност съм от Уувърхамптън. Имам по-голям брат на име Лиам. Но за мен, сякаш имам цели четирима братя. 

В училищнтната анархия не беше лесно да се впишеш. Е, за щастие съседът ми се оказа техен крал. А аз? Аз станах кралица. Кого заблуждавам? След като се преместих, единственото, което ме държеше при така наречените кралски особи беше колата ми. Доказано бе-нямаш ли пари не ставаш. И аз щях да променя това. Е, поне щях да се опитам