Тя беше стрийптизьорка с кофти минало.Всъщност,всяко момиче в Училището е с кофти минало.Той пък е учетеля по физическо,а през останалото време е един от охранителите в нейното крило.Разбира се,конфликтите са неизбежни,любовта също.Но,как един от добрите ще се влюби в една сттрийптизьорка и дали наистина е един от добрите?Дали наистина тя е лоша и мястото и е тук?Дали не дебнат неприятности зад всеки ъгъл?

- Знаеш ли..луната е като любовта. С всеки ден става се по-силна. Но в края трябва да забравиш всичките й фази и искаш или не, да продължиш напред.. Еее мисля че това е края. - Да, но фазите не спират да се повтарят. И любовта продължава, искаш или не..

Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме. Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него? Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно. Той. Беше. Моят. Преследвач.

Не вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от никого. Дори най-близките хора на който си имал капчица доверие, рано или късно те предават.След като живота ми изпрати ново предизвикателство не се отказах. Само напред и нагоре! Глупости, няма безчувствени и силни хора, просто има такива които се преструват.Такива като мен! Не искам повече да играя тази игра, не искам да оставам повече тук . Имам нужда да се махна от тук завинаги, но едни очи, едно лице, един човек променят решението ми. Той ли е моето лекарство?От него ли се нуждая в действителност?Но той на пръв поглед е коренно различен от мен, разлигавен и надут човек с непоносим характер.Той ли е липсващата част от която съм се нуждаела?Дали се влюбвам!?Хиляди въпроси с нито един логичен отговор.Едно чакано възстановяване.

Тя е Маделин Стайлс.Не коя да е,а дъщерята на Кейти и Хари.Тя е като бомба със закъснител,като запалена клечка кибрит,като догаряща свещ...Тя има споразомуние да бъде добро момиче през последната си година в гимназията. Той е Виктор Уатс.Не,кой да е,а учителят по история.Той е винаги ядосан,мрачен,никога не се смее и обича да раздава заповеди...Той е и неописуемо млад и привлекателен,също и мистериозен. "Доброто момиче" Маделин Стайлс ще трябва да се изправи пред най-големите си страхове(да,дори дъщерята на Кейти и Хари си има страхове)...Тя ще трябва да докаже коя е и на какво е способна.Тя ще трябва да се бори за забранената си любов,докато сенки от миналото на родителите и излизат от мрака и започват да я дебнат. Тя е обучена,но дали това е достатъчно? Тя е Маделин Стайлс и прекалено много хора желаят смъртта и.

"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx

Лесно е да убиеш, но е трудно да живееш след това. Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш. Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показани най-слабите им страни. Загуба. Страх. Дързост. Надежда. Страст. Нов свят. Бъдещ свят, водещ до неизбежни последици. Когато нещо е направено не може да бъде върнато назад. Когато убиваш, нараняваш, насилваш, отнемаш... Бъди готов за изкупление.

Колко често се замисляш за миналото на човека ,седящ пред теб? Колко често се замисляш дали момичето или момчето пред теб не е на правилното място . Точно тази мисъл минава през ума на офицер Стайлс​ , момента в който в участъка му пристига Макейла Греъм. Красива , с добре платена работа и убийство зад гърба си. Ще успее ли офицер Стайлс да оневини Макейла и дали няма да се влюби в нея , докато се опитва да ѝ помогне?

-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен. - Недей. - отдръпнах се. - Не вярвам и на една твоя дума. - Не е вярно. Ако не ми вярваше, сега нямаше да сме тук. Ти нямаше да си тук! - извика той. Погледнах го в очите. Беше прав, но вече жертвах прекалено много. - Съжалявам. - прошепнах. - Не мога да ти помогна, Хари. Не и този път. - прошепнах и му обърнах гръб. Понякога животът ни предизвиква на крайности. Понякога помагаме на хора, на които не трябва. Понякога боли. А понякога.. просто се правим, че не ни пука. Правим се на студенокръвни животни и се опитваме да мразим тези, които обичаме. Правим грешки, за които съжаляваме. А понякога не правим нищо, за да загубим всичко. Обичах го, по дяволите, обичах го, но не можех да му помогна. Не и този път.. Благодаря за страхотната корица на @raq_ruskova05 💜💜💜

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?