amatuer

Онази. Онзи. Онези. Хора от всякъде.

"Защото понякога трябва да се чуят двете страни на историята, Аби." - Крис -

Беше ли ти забавно? Как плача? Как крещя? Беше ли ти? *Писма от жертвата*

Обявена за най-добра история в категорията "LGBT+" на The Glass Awards 2017. Благодаря на гласувалите! °~°~°~°~°~° - В крайна сметка, ти ме разбираш. (Но ти мен не.) - С теб говоря за всичко. (Точно така. Ти говориш. Аз слушам и не гъквам.) - Ти ми даваш разбиране. (Ти не ми даваш нищо.) - Ти си моят отдушник. (А ти... моята отрова.) - Винаги ще си говорим, нали? - Разбира се... (Никога не ще надникнеш в съзнанието ми.) °~°~°~°~°~° Историята е под формата на диалог. Всяка глава е кратка с по няколко изречения.

Защото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантименталните неща. @hotaru_no_hikari➡благодаря за прекрасната корица

Страдайки от депресия или всяка психоза, губиш себе си. Намираш си лоши приятели, слагаш маски на лицето си и правиш неща, които не са ти присъщи. Помниш ли колко беше невинен като дете, колко беше радостен и как намираше смисъл в живота си? Искаш ли да се избавиш от лошите навици и проблемите? Просто премини към първата част от проекта. Обещавам да качвам по една част всеки ден и да ви помагам.

"Close your eyes." he croaked, I did as I was told without any disobedience. "Have you any idea how badly I want to kiss you right now?" I shook my head in reply. "Badly, so fucking badly." he whispered as his harsh breath fanned across my cheek. Dark haired and tattooed, Xavier looked like the ultimate bad boy...but weren't bad boys meant to have that boyish charm? The thing is, Xavier was extremely guarded, hot headed and quite frankly, scary. In fact, Xavier was many things but romantic and loving wasn't two of them. He was a building half built, a puzzle with half of the pieces missing... Until he met me. Warning: Bad language (lots of). A possessive delinquent that is guaranteed to make you smile (or cry.)

"...нека да избягаме, поне за малко" - прошепна съзнанието ми и грабнах листа и химикалката, изливайки душата си. Корица: sadreamer_01

жанр: (подобие на) психологически трилър/тийн/романтика Гимнaзиaлният живот. Един толковa буен и простен период от животa нa всеки тинейджър. Пaртитa, aлкохол, драми, секс...Всичко товa е присъщо нa повечето гимнaзисти. Онези дрaми и блудкaви схеми стaвaт чaст от ежедневието нa всеки. И нaй- важното - трепетите нa истинскaтa любов, в чиито кaпaни попaдa всеки. Зa Оливия Джоунс обaче попaдaнето в един от тези кaпaни се окaзвa нaй-голямaтa грешка в животa ѝ, която го преобръщa нaпълно. Тя се сблъсквa с вулгaрен и крaсив новобрaнец, който дaлеч не се окaзвa, товa което изглеждa. Уилям Джaксън /Осем/ - изпечен негодник с кaменно сърце, което Оливия пропуквa с лекотa. Между двaмaтa се нaплитa мрежa от лъжи и предaтелствa, последвани от оковите нa изпепелявaщaта и буйнa дрaмaтичнa любов, от която шaнсът зa спасение се оказва невъзможен. *СЪДЪРЖA ВУЛГAРЕН ЕЗИК И ЕРОТИЧНИ СЦЕНИ* !ПОДЛЕЖИ НА РЕДАКЦИЯ! ! ИСТОРИЯТА Е ИЗЦЯЛО ПЛОД НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО МИ!