"You're mine. And no one else's, got that?" Hunter asked looking down at me with a serious expression displayed on his face. Cover by: fatii227 ^_^

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може

В тази книга може да прочетете някои интересни факти и тайни за момичетата. (Дори ако никога не сте се замисляли за тези неща, момчета, ще го направите, след като прочетете тази книга)

~Завършена~ Резюме: Флора Андерсън(Уилсън)- срамежливо, красиво и добро момиче, невинно и чисто като ангел. Но какво ще се случи с живота й когато се появи ТОЙ? Лидерът на ганстерската банда, лошият, безмилостният, с тъмно минало човек, мислещ само и единствено за себе си и личната си изгода- Хари Стайлс. Ще успее ли той да постигне целта, която си е поставил- да получи поредната играчка в ръцете си или ще се обърнат обстоятелствата в неочаквана за него посока? Какви ще бъдат последствията? И как ще свърши тази негова игра?... #1 in драма 15/04/2019 #2 in драма 28/03/2019 *** (!) Героите не носят подобия на реални лица по нищо друго, освен по външен вид. Please don't steal my ideas from this book! Be honest! All Rights Reserved ©

[ЗАВЪРШЕНА] 2017 Тамита е бясна на гаджето си Мат. Негодникът я зарязва на Бъдни вечер чрез съобщение, след като са имали план как да прекарат празниците заедно. Всичко върви в посока нетрезва Коледа и самота до камината с незакачени чорапи, когато изведнъж нещо попада в комина на Тами... "Кой е казал, че Дядо Коледа е дебел мъж с бяла брада?" CHRISTMAS STORY COMEDY / ROMANCE Cover: @flyinginblueclouds DO NOT COPY! All rights go to @StanimiraAtanasova

-Хора?-извиках, но без успех. Перфектно. Приятелите ми ме бяха изоставили сама, в изоставен лунапарк, на пълнолуние. Божичко умирах от страх. Нямах нито обхват, нито батерия. Чух шум зад себе си. Обърнах се бавно, задържах дъха си и отворих очи. -Здравей, момиченце.-зловеща усмивка се настани на лицето на така познатия ми от някъде младеж. ---------------------------------- След петминутното ми бягане се уморих, а човека който ме гонеше просто ходеше зад мен. -Какво искаш от мен?-попитах изплашено. -Да направим сделка, разбира се. -------

•𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐩𝐥𝐚𝐜𝐞 𝐰𝐢𝐧𝐧𝐞𝐫 𝐢𝐧 𝐓𝐞𝐞𝐧 𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 𝐖𝐀𝐓𝐓𝐘𝐒 𝐒𝐔𝐌𝐌𝐄𝐑 𝐀𝐖𝐀𝐑𝐃𝐒 𝟐𝟎𝟏𝟔• Никой не би могъл да предположи, че един забравен пропуск за клуб ще вкара Райли Фрейс в толкова неприятности за отрицателно кратко време. Най-малко самата тя. Но когато нейният похитител изглежда точно толкова опасен, колкото и привлекателен, перспективата да избяга й се струва все по-малко наложима. Докато успее да се предпази от извършването на грях, Райли вече е достатъчно дълбоко в едно не така типично за човек ежедневие: да е сирвитьорка в клуб за вманиачени фенове на Дракула, носещи изкуствени зъби и кървавочервени лещи. Мисълта как протича приемането на храна на клиентите й бързо бива изместена от проблемите, които носи шефа й със себе си. Постепенно Райли се впуска в разгадаването на заплетената тайна, която отчаяно жадува да разбули - сърцето на Аш. Мъж със слабост към моторите и нарушаване на личното й пространство. Шефа й. Пътят към него е покрит с тръни и скоро става ясно, че се задават неприятности. От най-лошият тип.

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен. - Недей. - отдръпнах се. - Не вярвам и на една твоя дума. - Не е вярно. Ако не ми вярваше, сега нямаше да сме тук. Ти нямаше да си тук! - извика той. Погледнах го в очите. Беше прав, но вече жертвах прекалено много. - Съжалявам. - прошепнах. - Не мога да ти помогна, Хари. Не и този път. - прошепнах и му обърнах гръб. Понякога животът ни предизвиква на крайности. Понякога помагаме на хора, на които не трябва. Понякога боли. А понякога.. просто се правим, че не ни пука. Правим се на студенокръвни животни и се опитваме да мразим тези, които обичаме. Правим грешки, за които съжаляваме. А понякога не правим нищо, за да загубим всичко. Обичах го, по дяволите, обичах го, но не можех да му помогна. Не и този път.. Благодаря за страхотната корица на @raq_ruskova05 💜💜💜

- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите - Когато разкъсах гърлото на Найл или когато изтръгнах сърцето на Зейн или може би когато влязох в ума на Лиам и го накарах да наръга Луи с нож...Чувството беше невероятно....