Името ми е Ария Вега и съм на 21. Живея нормален живот в Лос Анджелис заедно с приятелите ми. Не си падам по големите партита, но покрай тях ми се налага да ходя от време на време. Заради тях бях в онзи клуб и го срещнах. Браян Уест. Момчето, което ме заинтригува още от първият момент, в който го видях, успя да превземе мислите ми само с няколко разменени думи и ме караше да се чувствам, както никога до сега без дори да го познавам. Той и аз бяхме създадени един за друг. Знаех го още от първият път, в който погледите ни се засякоха. А беше просто един случаен непознат. Но естествено нещата не бяха толкова простички. 16+(смисъл просто предупреждение, историята няма да бъде извратена, но ще има разни сцени от време на време... сещате се??)

Канг Ънсонг е типично 17 годишно момиче, идващо от бедно семейство. След като баща ѝ почива, когато тя е на 12, майка ѝ сама се грижи за нея и по-малките ѝ братчета близнаци. Въпреки че се сблъсква с трудностите на живота на съвсем крехка възраст, Ънсонг винаги успява да гледа от добрата страна на нещата и да носи усмивки на всички около нея. Ким Техьонг е пълната противоположност на Ънсонг. Той идва от богато семейство и е единствено дете. И двамата му родители са живи и здрави, но не му обръщат особено внимание. Техьонг е разглезен и арогантен и си въобразява, че всички са му длъжни. Не позволява да му се противоречи. Живее в собствен свят, където всички ги е страх от него и му се кланят. Какво ли ще последва, когато тези два напълно различни характера бъдат принудени да живеят заедно за два месеца? Най-висок ранг #6 in fanfiction

❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш.- отвърнах топло, заглаждайки един кичур от косата му в посоката, в която трябваше да бъде. Дъхът му топлеше лицето ми. А после устните му се притиснаха в моите. ❞ Highest rank : 2 in Fanfiction

Казвам се Ели и съм емо. Със най-добрата ми приятелка Гери, или както аз я наричам - Джи, сме ученички в последната си година в гимназията. Но и ние си имаме врегове - Намджун, Джин и Йонги. Преди с Намджун бяхме приятели, докато не ме изостави. Джин и Йонги не ми бяха направили нищо или на Гери, но решиха да го последват и ни намразиха. Откакто Намджун ми каза защо ме е оставил, с него станахме много добри приятели. Докато един ден не осъзнах какво чувства към мен. //Повече ще разберете нататък, иначе ще разкрия прекалено много//

❝ - Престани. Това изобщо не е правилно. Шуга е мое гадже, а ти си... Той ме прекъсна: - Да, но обичаш ли го? Сега стана страшно. - Да. - Хм, но това е отговор на мозъка ти.-каза като хвана ръката ми и посочи сърцето ми.- А сърцето ти? Какво мисли по въпроса? Сърцето ми биеше като лудо и не бе съгласно с това, което туко що казах, но нямаше да се оставя нещо да ме издаде. - Съгласно е. ❞ [Highest rank- 12# in fanfiction 17.05.16]