"Той имаше красиви, дълбоки очи. От тези, в които може да се изгубиш лесно. И предполагам, че аз го направих."

Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме. Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него? Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно. Той. Беше. Моят. Преследвач.

''-Страх ме е...'' ''-Довери ми се!Искам да бъда твой приятел.'' Корица: @sadreamer_01

"Когато съм около теб, губя разсъдъка си. Ти просто го изтръгваш, Каси. Какво ми направи, какво ми причини, ти малко момиче?" Износени кецове, стари широки джинси и развлечени карирани ризи- това беше Каси. Докато тийнейджърките на нейните години ходеха по момчета, тя се срещаше с книгите, пицата и нетфликс и прегръщаше голяма плюшена играчка на Супер Марио. Да, животът й беше скучен, но тя нямаше нищо против, дори й харесваше. Обаче не за дълго. Червените виолетки. Откакто нещо я спаси в онази нощ, всяка вечер на перваза на прозореца в стаята си тя намираше по една червена виолетка. А сребристият алфа и глутницата му само това и чакаха... Корица: hoesung

Въпреки че е женското превъплъщение на Айнщайн, освен писането и четенето на книги, Джи Мин обожава малката си сладкарница на ъгъла на булеварда. Джи Мин е футболист. Много добър при това. Той не вярва в мечтите, в любовта от пръв поглед или въобще в любовта като цяло. За него, за да направиш ябълков пай, трябва да почнеш съвсем от началото- да създадеш Вселената, атомите, кислорода. А Джими? Тя имаше ужасния навик да не пази истината само за себе си. Казваше това, което й дойдеше на ума. И точно това тъпо проклятие щеше да я срещне с реалиста- онзи, който ще я забавлява, казвайки й как да изпече шоколадова торта, докато използва милиони научни термини, а тя просто ще приготви сместа за блатовете и крема само с малко мляко и яйца и много любов. Корица: hoesung