Канг Ънсонг е типично 17 годишно момиче, идващо от бедно семейство. След като баща ѝ почива, когато тя е на 12, майка ѝ сама се грижи за нея и по-малките ѝ братчета близнаци. Въпреки че се сблъсква с трудностите на живота на съвсем крехка възраст, Ънсонг винаги успява да гледа от добрата страна на нещата и да носи усмивки на всички около нея. Ким Техьонг е пълната противоположност на Ънсонг. Той идва от богато семейство и е единствено дете. И двамата му родители са живи и здрави, но не му обръщат особено внимание. Техьонг е разглезен и арогантен и си въобразява, че всички са му длъжни. Не позволява да му се противоречи. Живее в собствен свят, където всички ги е страх от него и му се кланят. Какво ли ще последва, когато тези два напълно различни характера бъдат принудени да живеят заедно за два месеца? Най-висок ранг #6 in fanfiction

Герой: Кристъл, Джимин (BTS) Второстепенни герой: Гери и Елена (има и още не съм им измислила имената :Р) Жанр: Неопределен Резюме: Аз съм Кристъл и съм на 15. Първа година ми е в гимназията, сега ще кажете как така първа година, като си на 15, не трябва ли да си на 14, ми НЕ. Не не съм зле с оценките или пък да съм зле с поведението и да са ме оставили на поправителен просто, когато бях малка учих в България след това се преместихме с нашите в Корея и пак се върнах след няколко години в България и трябваше да се върна с една година назад в училище и за това съм по малкия клас. Ще уча в Художествената гимназия (урааааааааааааа). Върнах се при старите ми приятели, дори две мой много близки приятелки учат там, но аз ще съм по малкият клас (бля). Какво ще се случи в новата гимназия не знам, но следете историята, за да разберете. Дали ще се влюбя или пък ще намеря нов враг, или пък нови приятели, дали старите ще ме предадат, или пък нещо различно ще се случи, а представете си всичко това на куп НЕ ЗНАМ? Просто това е първата ми книга и всичко ще измислям на момента. #Неподготвена

Не харесвах новия дом ,в който отивах,новото училище и това че вече ще живея с баба си и дядо си. Не живия с тях само ,защото мислите,че родителите ми са мъртви или че съм фълирала. Не няма нищо подобно просто родителите ми смятат,че нямам достатачно възпитание и ме преместиха при тях. Може да се каже,че съм едно много противно и злобно същество според думите на някои роднини и съученици,но хубавото,че тук в новото училище никой не знае каква съм и ще започна всичко отначало като ги наплаша и стана една от побойничките ,така че всички да ми се подчиняват като преди,но единственото лошо нещо,че срещнах момче,което ме промени и ми показа колко е хубаво поне за малко да не си лош.

Чон Хосок . Един от най-влиятелните мъже в Корея. Бизнесът му не беше чист. Доста често се налагаше да изцапа ръцете си с нечия кръв, но не го спираше. Наслаждаваше на чуждата болка. Никой не смееше да му се опълчи. Стореше ли го-беше пътник. Беше безчувствен. Тежкото детство, което имаше бяха изцедили всяка емоция от тялото му оставяйки го празен и кръвожаден психопат. Сон Нари. Отдавна беше напуснала дома си скитайки улиците на Куанджу. Не можеше повече да търпи случващото се в къщата й. Дъщеря на алкохолик. Нервите и не издържаха да гледа как баща и се прибираше всяка нощ , само за да изкара всичко върху момичето.За жалост една вечер очите и виждат гледка,на която не трябва да има свидетели. *** -Полицията ще те намери и ще си платиш за всичко което си сторил! -Не мисля,че полицията е достатъчно смела да се занимава с мен. Не забравяй кой съм. Всички се страхуват от мен,дори и ти. -Говориш глупости! Ти си никой! Веднъж изляза ли от тук ще гниеш в затвора Хосок! -Дали ще се измъкнеш жива от тук е въпросът.

Жанр - yaoi, smut Участници - Ким Техьон, Парк Джимин (BTS) Поддържащи герои - Джунгкук, Хосеок Резюме - "Защо? Как стана така, че да се озова тук? Не разбирам, не съм виновен, не съм. - каза свивайки краката си и люлеейки се напред-назад." В стаята имаше стол, какъв беше този стол, защо бе точно в неговата стая? Само шефа на отделението знаеше защо бе този стол в тази стая, никой друг.. Корица: sadreamer_01

Сълги е момиче, което не харесва изобщо Джънгкук, но той е покрай нея постоянно да я дразни, защото я обича. С години наред тя го опознава все повече и повече, като не осъзнава, че постепенно се влюбва в него с всеки изминал ден. Корица: sadreamer_01

Казвам се Ели и съм емо. Със най-добрата ми приятелка Гери, или както аз я наричам - Джи, сме ученички в последната си година в гимназията. Но и ние си имаме врегове - Намджун, Джин и Йонги. Преди с Намджун бяхме приятели, докато не ме изостави. Джин и Йонги не ми бяха направили нищо или на Гери, но решиха да го последват и ни намразиха. Откакто Намджун ми каза защо ме е оставил, с него станахме много добри приятели. Докато един ден не осъзнах какво чувства към мен. //Повече ще разберете нататък, иначе ще разкрия прекалено много//

Състезание за корици. Запишете се, 17 места.

Йонги беше просто поредица от красиви думи, а Джимин неговата мелодия.