- Пусни ме моля те не искам да съм тук! Изплака горкото момиче а момчето я погледна ядосъно. - Млъквай ти вече си моя от както си се появила на този свят колко пъти да ти повторя! Извика момчето приличащо на ангел, а всъщност бе същински дявол. - Ти си луд! Ще се махна от тук ще видиш! Извика треперещото момиче. - Нима наричаш половинката си луд?! трябва да те накажа за това ще те чукам докъто не припаднеш!

"-Какво искаш Люк, просто...стой далеч от мен. -Лъжеш се, ако мислиш, че ще повярвам на думите ти. Погледни ме в очите.-Хванах брадичката й и изравних погледите ни-Хайде, кажи го. Кажи, че не искаш да ме виждаш ... -Не можеш, и знаеш ли защо? Защото, Роуз, не спираш да мислиш за мен. Искаш ме, толкова колкото и аз те искам..." ...... Тя бе моето спасение, моят лъч светлина, моят ангел...Тя ме научи да живея отново. Тя ми показа какво е любов. Тя бе моето завинаги...но дали. Кой е казал, че всичко е вечно? Всяко нещо има край, нали?