Майк Симсан беше болен. Изпитваше непреодолимо желание за секс всеки ден, по всяко време, на всяко място. Всичко вървеше чудесно за него и този начин на живот му харесваше, докато не реши че е жаден и за отмъщение. Освен това научава много неща,които могат да преобърнат живота му и да го замислят дали това което прави е редно. Дали ще успее да завърши поставената си цел, или ще бъде спрян от неподозиращ човек? ВНИМАНИЕ! Текстът съдържа много мраснишки и перверзни изрази.

"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx

Извадих последните монети от джоба си и ги хвърлих на бюрото. Монетите иззвъняха върху полираната повърхност като едната се завъртя почти в идеален кръг. Проследих движението, след което нехайно ги преброих. Точно 99 пенса. Значи беше време да си потърся нов... Мъжете в живота ми винаги са си плащали, за да притежават тялото ми. Всеки от тях ме притежаваше временно и накрая винаги искаха да ме задържат. Но аз си тръгвах, бях прибрала своите 99 пенса..."

@sexystranger: виждала ли си пениси? @littledirtymaya: а ти вагини? @sexystranger: дори съм ги докосвал, скъпа ;) @littledirtymaya: а би ли докоснал моята, скъпи? ;) @sexystranger: дори бих я и опитал... :)

Това е историята на Ева Долсън, момиче с етикети, които са и' лепнати само и единствено, заради нейните лични решения. На осемнадесет, но все още девствена, гимназиялният и' живот бива превърнат в Ад. С малко помощ от приятел, луда идея, много пари и най-важното- личен секс учител, може и всичко да се промени. Може Хари Стайлс да бъде спасителното въже на Ева Долсън, а може да бъде и нещо друго.

Момиче, нуждаещо се от пари и момче, чиято приятелка не е готова да спи с него, до къде може да стигне това?

" - Какво беше приятелството Ви с този сериен убиец? - Първо: не наричайте Хари сериен убиец. Второ: не беше просто приятел. - А какво беше? - Има ли значение, за бога? - В съда ще има, госпожице Скот. - Той беше... човекът. За мен. Бих върнала времето назад, за да го спася. И да бъда на негово място. - Бихте ли убили? За него? - Правила съм го. Три пъти. - Линдзи Скот, признавате ли се в убийство? - Аз... да. Признавам. - Какви оръжия използвахте? - Пистолет 13- ти калибър. С шест патрона и още един пълнител. - Много добре. Оттук нататък, всяка дума излязла от устата Ви, може да бъде използвана срещу Вас. Арестувайте я. " - Разпит в 9- то районно, Брадфорд, Англия по случая "Скот", преплетен със случая "Стайлс". 7.01.2035.

Този ден. Този час. Този миг. Това промени милиони животи. Мигът, в който един велик човек напусна този свят и остана единствено в сърцата на милиони хора.

Двама бунтари. Сами срещу света. Изгубени в любовта си. -Хари, знаеш ли, че мога да видя отражението на звездното небе в очите ти, всеки път щом те погледна? - попита Мойра тихо. -А ти знаеш ли, че щом те погледна мога да ти кажа, че виждам смисъла на живота ми да ме гледа в очите? Знаеш ли, Мо? - момчето говореше с мек глас, натежал от нежност, мога да го сравня с допир на коприна. -Хари... Нямах това предвид. - прошепна Мойра - Прекалено много хора разчитат на нас, за да можем да мислим за собственото си щастие.

-Обеща ми да спреш, Хари. - Заклевам се, че не съм го направил. Не и този път. Може да съм правил много, много, много грешки и да съм убивал много, много, много хора..но не и този път. Повярвай ми, Хим, не бях аз. - прошепна той и се приближи до мен. - Недей. - отдръпнах се. - Не вярвам и на една твоя дума. - Не е вярно. Ако не ми вярваше, сега нямаше да сме тук. Ти нямаше да си тук! - извика той. Погледнах го в очите. Беше прав, но вече жертвах прекалено много. - Съжалявам. - прошепнах. - Не мога да ти помогна, Хари. Не и този път. - прошепнах и му обърнах гръб. Понякога животът ни предизвиква на крайности. Понякога помагаме на хора, на които не трябва. Понякога боли. А понякога.. просто се правим, че не ни пука. Правим се на студенокръвни животни и се опитваме да мразим тези, които обичаме. Правим грешки, за които съжаляваме. А понякога не правим нищо, за да загубим всичко. Обичах го, по дяволите, обичах го, но не можех да му помогна. Не и този път.. Благодаря за страхотната корица на @raq_ruskova05 💜💜💜