Където едно момиче, Ариел, пише любовни писма на женкаря на училището и по-точно съседа й, Зейн Малик. Оригинал на @alsstories #26 IN FANFICTION 04.12.2016

Джимин и Юнги бяха членове на най-бързо развиващата се корейска група. Те бяха най-добри приятели, но също така бяха и нещо повече. Групата беше супер сплотена, те бяха повече семейство отколкото приятели, но един ден нещо щеше да се промени във отношенията им... 𝗯𝘆 𝗹𝗶𝗻𝗹𝗶𝗻𝗷𝗸𝗼𝗼𝗸 𝗛𝗜𝗚𝗛𝗘𝗦𝗧 # #5 in Short Story - 26.04.17 #4 in Short Story -27.04.17

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може

Съдбата реши да ги омъжи. За него нямаше проблем, но за нея имаше, тя го мразеше. Мразеше го заради болката, която й е причинил. Тази болка все още й я причинява. Обичаше я, но не знаеше как да й го покаже. Затова избра грешния път, който за нея беше само болка. Болка, която остана в нея..

Да се влюбиш в изнасилвача си ? Това въобще възможно ли е? Особено, ако те са двама... Лухан е най- обикновено момче на 19 години, с нормален живот, който тотално се обърква, само с влизането в една сладкарничка. Изнасилване първи, а после и втори път и то в един и същи ден. Постепенно оставаш в плен на втория си изнасилвач, преследван от първия. Определено не е лесно, особено за човек с такъв характер. Характера му? Той е „ Природен дразнител". Но не за дълго. Срещайки човека, който успява да го подчини, Лу се научава да слуша, но не само заради таланта на Сехун... А може би, заради чувствата на „ Играчката " му към него...

"Хей Джимин забрави си якето в нас..." "Джимин? Май си сбъркал номера~" "Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане." "Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?" "Не съм много сигурен..." "Хайде де~ Аз съм Техюнг, а ти си?" "Просто Джънгкук." #1 in fanfiction

Капреа(17).Тя е умна,красива и страхотна писателка.Не беше от онези популярни кифли,нямаше много приятели и търпеше подигравките на почти всички.Дали това ще се промени?Дали ще направи нещо,което си беше обещала да не прави?!Да се влюби,може би.. Кзандър(17).Най-популярното и сексапилно момче в гимназията.Може да има,която си пожелае!Дали?А възможно ли е за първи път да почувства любовта и в безчувствените си гърди да усети топлина?... Ще събере ли съдбата тези две изгубени души? Прочетете и ще разберете..

Дилайла Бекъм. Двадесет годишната американка работи за всеизвестната марка "Gucci", като се грижи за облеклото на моделите и известните личности. Красивата брюнетка има идеално подреден и стриктен живот - заможна, интелигентна и привлекателна млада жена.. Но под цялата тази невинност и стриктност се крие една съвсем контрастираща личност - копнееща за малко забавление, развлечение, вълнение и голяма доза страст. Лайла успешно прикрива тези си нужди дори и от самата себе си, но това започва да става все по-трудно, когато в живота ѝ навлиза световно известния, обичан от почти цялата женска аудитория - Хари Стайлс.

Джесика Грийн бе 18 годишна тийнейджърка, живееща в покрайнините на Лондон с баща си - Питър. Въпреки отличните си успехи и примерното си поведение в близката гимназия, тя си падаше по белите и постоянно правеше глупости. Поведението и извън границите на училището бе коренно различно - обичаше да си играе с хората и техните чувства. Точно това нейно качество я вкара в поредната беля.

-По дяволите, какво правиш? -Взимам това, което искам. -Аз не съм вещ, Елиът! -Ти си много повече от това, сестричке! -Разкарай се от мен! Предупредих те за алкохола! -Забравяш, че аз съм голямото ти братче. Сега ела насам!-и отново долепи устни до моите.