Какво ще стане, ако един учител получи имейл от негова ученичка, в който това момиче обяснява чувствата си към младия си учител по английска филология в колежа? Какво ще се случи, ако той и отговори? Дали ще е съгласен с единственото правило, което тя му поставя, а именно да не се опитва да разбере коя е? И да не се опитва да измъкне тази информация от никъде? Тя иска да се опознаят по този начин.. Тя да бъде анонимното мимиче, което го харесва и желае да опознае истинското му аз, без да разкрива своето.. Но дали е възможно той да успее да разбере коя е? Или завинаги ще остане загадъчното момиче, което се е опитало да го опознае.. Предстои да разберем!!

Аз бях лудо момиче, преди трагедията в живота ми, а той обикновено момче, което бе събрало всички добри качества на този свят. Аз не виждах смисъл в живота и живеех ден за ден, а той имаше ясно изразена цел - да бъде най-добрия моторист в града.

Не, не вярвам това да е типичната любовна история.. или пък може би е? Но нека първо се запитаме, какво е типичната любовна история? Не, тя не е срещата на двама, които осъзнават, че съдбите им са свързани. Тя е когато две объркани души се сблъскат с несгодите на съдбите си, позволявайки им да пресекат пътищата на предопределените им събития. И тук се сблъскваме с две точно такива души - объркани и неосъзнати. Едно момче, което безразлично гледа как света минава покрай него, и едно момиче, което мисли твърде много за заобикалящия я свят. Едно момиче, което мисли твърде много за него. За момчето, от третата спирка.